– Не се притеснявай за него – каза му той. – Остани фокусиран върху важното. – След това седна на свободното място до Бош и се наведе към него, за да му прошепне: – Ще се опитам да те впиша официално като страна по делото. Така че няма да обяснявам за теб кой си и за какво ще свидетелстваш. Помни – бъди прям и се дръж като възмутен.
– Няма да ми се наложи да се преструвам – отговори Бош.
Холър се обърна, за да погледне към дъното на залата.
– Успя ли да говориш със Спенсър или Дейли, преди да излязат?
– Не. Дейли адвокатът ли е?
– Да, Дан Дейли. Обикновено се занимава с федералните съдилища. Днес сигурно е решил да наобиколи бедните райони. Или пък познава Спенсър отпреди. Ще използвам Сиско.
Холър извади телефона си и започна да пише есемес на Сиско, който бе сред излезлите от залата. Бош се понадигна, за да вижда екранчето. Холър пишеше на Сиско да разбере дали Дейли ще разкрие за какво Спенсър е готов да даде показания. След това поиска от Сиско да му отговори с есемес. Тъкмо бе изпратил съобщението и Хоутън обяви съдебното заседание за открито.
– Всичко ще се протоколира официално, но засега се провежда разговор под мое председателство с присъстващите страни по делото. Заседанието ще бъде закрито и нищо казано тук няма да стане известно на никого извън тази зала. Господин Холър, защо не ни запознаете какво планирате да правите с вашите свидетели и с документите на ваше разположение, ако молбата ви бъде допусната до разглеждане? И не се разпростирайте до безкрайност.
Холър стана, отиде при катедрата и сложи на нея бележника си. Отворената страница бе изписана с бележки, някои от които бяха заградени и свързани със стрелки с други заградени бележки. Беше схема на натопяването на Бош. Под бележника имаше папка, съдържаща документите, които Холър щеше да представи на съдията.
– Благодаря ви за дадената ми възможност, ваша чест – започна той. – Уверявам ви, че няма да съжалявате. Защото господин Кронин и господин Кенеди са прави – има съдебна грешка. Но не такава, каквато си мислят повечето хора.
– Ваша чест...? – обади се Кенеди с обърнати нагоре длани в универсалния жест, изразяващ недоумение.
– Господин Холър – реагира Хоутън, – ако ми разрешите да привлека вниманието ви към ложата отляво на вас, ще забележите, че е празна. Призовах ви за краткост. Не съм ви казвал да правите изложение пред несъществуващи съдебни заседатели.
– Да, ваша чест – прие забележката Холър, – благодаря ви. В такъв случай да преминем по същество. Отделът за надзор на присъдите към областната прокуратура заведе това дело въз основа на криминологична ревизия, довела до откриване на ДНК материал върху облеклото на Даниел Скайлър, който не е оставен от Престън Бордърс, а от вече покойния сериен изнасилвач Лукас Джон Олмер.
– Господин Холър – отново го прекъсна Хоутън. – Повтаряте факти, известни на съда преди това слушане. Позволих ви включване като трета страна. Подобно включване изисква нещо ново, някаква промяна в посоката. Имате ли такова нещо, или не?
– Имам – увери го Холър.
– Тогава преминете на него и не разказвайте на съда онова, което вече му е известно.
– Новото, с което разполагам, е следното. Ако му бъде позволено, детектив Бош може да докаже чрез документация и дадени под клетва свидетелски показания, че ДНК материалът от Лукас Джон Олмер е бил поставен в кашона на веществените доказателства, съхраняван на склад в архива на ЛАПУ, като част от сложна схема, имаща за крайна цел освобождаването на Престън Бордърс и изплащането на многомилионна компенсация за щети поради съдебна грешка.
– И чия е тази схема, господин Холър? Нали не твърдите, че очакващият в „Сан Куентин“ екзекуция Престън Бордърс е организирал всичко това?
– Не, ваша чест. Казвам, че Престън Бордърс е приел да участва в схемата, понеже е бил изчерпил възможностите си за обжалване на присъдата. Но самата схема е разработена тук, в Лос Анджелис, от юридическата кантора „Кронин и Кронин“.
Ланс Кронин незабавно скочи на крака и заяви:
– Възразявам най-категорично срещу този фарс! Господин Холър петни добрата ми репутация с това злонамерено обвинение, докато в действителност неговият клиент е този, който...
– Забележката ви е приета, господин Кронин – сряза го по средата Хоутън, – но нека ви припомня, че сме на закрито заседание и нищо, изречено от който и да е юридически съветник, няма никога да стигне до ушите на обществеността.
След това съдията насочи вниманието си към Холър.
– Отправяте много тежко обвинение, господин Холър. Или го развийте, или замълчете.
– Ще го развия – каза Холър. – И то веднага.