И Холър описа накратко съществените противоречия по случая, както Бош ги бе изложил пред Сото в коридора. И наблегна на това, че ако всичко около намерената ДНК е наред, тогава медальонът, открит при претърсване на апартамента на Бордърс, е съмнителен. Тоест че може да е вярно или едното, или другото.
– Нашата позиция е, че медальонът с форма на морско конче е бил и остава истинската улика по случая – заяви Холър. – Но ДНК материалът от Лукас Джон Олмер е подхвърлен. И преди да опиша как е станало това, искам да помоля съда да позволи на клиента ми да говори по въпроса за подхвърлянето на улики. Той е прекарал над четирийсет години в правоохраняването, да не говорим, че под залог са неговото добро име и репутация.
Кенеди и Кронин скочиха на крака и възразиха на допускането на Бош да даде свидетелски показания под клетва, без да имат възможност за кръстосан разпит. Хоутън бързо взе решение.
– Не, не, изобщо няма да вървим по този път на това заседание – отсече той. – Ако стигнем до открито заседание, което да се протоколира, съдът ще удовлетвори подобно искане. Но ще ви кажа следното... През годините детектив Бош се е явявал в тази зала многократно, докато съм имал честта да бъда съдия, и неговата честност никога досега не е била поставяна под въпрос.
Бош кимна в знак на благодарност за макар и нищожната подкрепа от страна на съдията.
– Продължете, господин Холър – каза Хоутън.
– Тогава минаваме нататък – каза Холър и отвори папката. – На съда и на всички присъстващи тук е известно, че господин Кронин е защитавал Лукас Джон Олмер по делото, завършило с неговото осъждане и вкарване в затвора, което е продължило до смъртта му преди две години. Ключовата улика в неговия случай е бил ДНК материал, свързващ Олмер с поредица сексуални нападения, за които той е бил обвинен. Представям на съда копие на съдебна заповед, взета от архива по случая, с което се нарежда на прокуратурата да сподели със защитата ДНК материала за независима частна експертиза.
Кенеди се изправи, за да възрази:
– Ваша чест, ако адвокатът се опитва да внуши, че ДНК на Олмер е била връчена на Кронин и той е задържал част от нея за свои цели години по-късно, за използване в схема за освобождаване на осъден на смърт, тогава мога да заявя, че това е просто нелепо обвинение. Както господин Холър отлично знае, господин Кронин просто не би могъл да се доближи до този материал. Протоколът за работа с веществени доказателства изисква защитено предаване от една лаборатория в друга. Господин Холър просто създава димна завеса и губи времето на почитаемия съд.
Холър поклати глава и се усмихна.
– Димна завеса, ваша чест? Ще видим кой пуска димни завеси. Аз изобщо не намеквам, че е имало нещо нередно в предаването на ДНК материал от една лаборатория в друга преди процеса на Олмер. Но по време на процеса представената ДНК изобщо не е била оспорена, понеже защитата е избрала линията, че сексът е бил по взаимно съгласие. Нещо повече, съвпадението на ДНК е използвано като аргумент от защитата. Само че след процеса следите на веществените доказателства се губят. Според така скъпия на господин Кенеди протокол целият генетичен материал, неизползван в анализа на частната лаборатория, е трябвало да бъде върнат в лабораторията в ЛАПУ. Само че няма запис за подобно връщане. Предаденият материал липсва, ваша чест, и за последно се знае, че е бил в работещата за господин Кронин лаборатория.
Беше ред на Кронин да стане и да протестира:
– Това е нелепо, господин съдия. Аз никога не съм притежавал този материал. И не бих могъл да знам дали лабораторията го е върнала или не. Но да бъда подлаган на подобни обвинения...
– Нека отново ви напомня, че сме при закрити врата – каза Хоутън. – Да не се отклоняваме. Господин Холър, какво още имате?
– Имам още няколко документа, които бих желал да представя на вниманието на съда – отговори Холър. – Първият е писмо от заместник градския прокурор Сесил Френч, което потвърждава, че градската управа е получила оплакване за нанесени щети от страна на Престън Бордърс във връзка с неоснователното му вкарване в затвора за убийство след опорочено разследване на ЛАПУ. Жалбата е заведена от Ланс Кронин, адвокат. Размерът на исканото обезщетение не се споменава, защото играта все още е в началото си, но здравият разум казва, че за човек, за когото се смята, че е бил натопен за убийство от служител на градската администрация и е изпратен да очаква изпълнение на смъртната си присъда, искането на милиони е нормално.
Кронин отново понечи да стане, но Хоутън го спря с вдигане на ръка като регулировчик и адвокатът бавно седна. Холър невъзмутимо продължи: