– Просто гледай. Бележките са хубаво нещо, но нищо не може да замени точната визуална представа.
– Ясно.
Като млад детектив Бош бе работил с партньор на име Франки Шийхан, който винаги имаше стара касетка от бутилки за мляко в багажника на колата им, която, разбира се, нямаше специална маркировка. Носеше касетката на местопрестъплението, избираше добро за наблюдение място, слагаше я на пода, качваше се на нея и започваше да оглежда мястото, опитвайки се да добие пълна представа за мащаба и мотива на насилието. Шийхан бе работил по случая Даниел Скайлър с Бош и бе стоял на касетката в ъгъла на стаята, където на пода бе проснато голото тяло, жертва на жестокото насилие. Но Шийхан отдавна бе починал и нямаше начин да се включи в този случай.
8 Quinceanera (исп.) – в Латинска Америка това е празнуването на 15-я рожден ден на момиче и символичния му преход от дете в девойка, което става на църковна служба, последвана от голямо парти – Б. пр.
9 Tres Reyes (исп.) – Тримата крале – Б. пр.
4.
„Ла Фармация Фамилия“ бе малка фирма, която според Бош разчиташе основно на изпълнението на рецепти. В предната част на магазина имаше три къси пътеки с метални рафтове, отрупани с различни неща за лечение в домашни условия, почти всичките опаковани в кутии с надписи на испански, очевидно внесени от Мексико. Нямаше лавици с поздравителни картички, витрини със сладкиши или хладилни шкафове за безалкохолни напитки и вода. Фирмата явно се различаваше от типичните обединени във вериги фармации, пръснати из града.
Цялата задна стена на магазина представляваше същинската аптека, където имаше щанд, разположен пред нещо като склад за лекарства и работна зона за изпълнение на рецепти. Предната половина на магазина изглеждаше изненадващо недокосната от извършеното престъпление. Първият труп бе на мъж, който изглеждаше малко над петдесетте. Лежеше по гръб зад щанда с вдигнати на нивото на плещите ръце и обърнати нагоре длани. Беше с бяла престилка, с бродирано на нея име.
– Хари, представям ти Хосе – обади се Гудън. – Или поне приемаме, че е Хосе, до потвърждаване чрез пръстовите му отпечатъци. Прострелна рана, като куршумът е пронизал гръдния му кош.
Имитира пистолет с палеца и показалеца си и насочи въображаемото дуло към гръдния му кош.
– От упор? – поинтересува се Бош.
– Почти – отговори Гудън. – Петнайсет до трийсет сантиметра. Човекът сигурно е бил с вдигнати ръце, но това не ги е спряло да го застрелят.
Бош не каза нищо. Беше превключил в режим на оглед. Щеше да формира лични впечатления за местопрестъплението и щеше сам да прецени дали жертвата е била с вдигнати или спуснати ръце в момента на стрелбата. Не искаше Гудън да му внушава някаква представа.
Клекна, огледа отблизо пода около жертвата и се наведе, за да погледне под щанда.
– Какво има? – не се стърпя Лурдес.
– Няма гилза – обясни ѝ Бош.
Липсата на изхвърлени гилзи можеше да се обясни по два възможни начина: или убиецът бе загубил известно време, за да събере гилзите, или бе използвал револвер, който не изхвърля гилзи. И двете възможности бяха интригуващи за Бош. Прибирането на може би критични улики би било свидетелство за хладнокръвна пресметливост. Използването на револвер можеше да означава същото – избор на точно такова оръжие, за да не се оставят критично важни веществени доказателства.
Двамата с Лурдес минаха отляво на щанда. Шестметровият проход водеше до складовата площ, работната зона и тоалетната. В края имаше врата с двойна брава, надпис „Изход“ и шпионка. Можеше да се предполага, че извежда до задната уличка, откъдето се извършваха доставките.
Малко преди вратата Сандърс, вторият патоанатом, бе коленичил до втория труп, също на мъж с бяла престилка. Тялото бе по корем, а едната ръка бе протегната към вратата. По пода имаше свършващи до тялото кървави петна. Лурдес мина покрай стената, като внимаваше да не стъпи в кръвта.
– Представям ви Хосе-младши – заяви Сандърс. – Имаме три входни рани: в гърба, в ректума и в главата... вероятно нанесени в този ред.
Бош се отдели от Лурдес и прекрачи дирята от кървави петна, за да мине от другата страна на коридора и да разгледа трупа по-добре. Хосе-младши лежеше опрял дясната си буза на пода с частично отворени очи. Изглеждаше малко над двайсетте, с рехаво окосмяване по бузата.
Кръвта и прострелните рани разказваха какво се е случило. При първия признак на опасност Хосе-младши се бе хвърлил към вратата, за да спаси живота си. Първият изстрел в горната част на гърба го бе повалил. Вече на пода, той се бе обърнал да погледне назад и бе окървавил плочките. Беше видял стрелеца да се задава и се бе опитал да изпълзи до вратата – коленете му бяха размазали протеклата кръв по пода. Стрелецът се бе приближил и бе стрелял още веднъж в него, този път в ректума, а след това го бе подминал и беше приключил всичко с куршум в тила.