– Освен това имаме и копие от дневника за посещения в „Сан Куентин“, който показва, че Ланс Кронин редовно е посещавал Престън Бордърс, започвайки от януари миналата година.
– Той е негов адвокат – напомни Хоутън. – Има ли нещо нередно в това адвокат да посещава клиента си в затвора, господин Холър?
– В никакъв случай, ваша чест. Но за да посещаваш затворник, очакващ изпълнение на смъртна присъда, трябва да си негов регистриран адвокат. Господин Кронин е станал такъв през януари миналата година, само няколко месеца преди да изпрати писмото си до Отдела за надзор на присъдите, явно за да изчисти съвестта си във връзка с признанието на Олмер пред него.
Бош едва се сдържа да не се усмихне. Свързването на Кронин с Бордърс само по себе си не доказваше нищо, но определено намирисваше на съглашателство, а начинът, по който Холър бе довел съдията до прага на подобно заключение, бе перфектен. Бош се подпря с ръка на празния стол до себе си, за да погледне незабелязано към Сото и Тапскот. Те изглеждаха погълнати от историята, разказвана от Холър.
– Освен това – продължи Холър, – ако молбата ни за включване на детектив Бош като независим експерт бъде удовлетворена, той е готов да извика свидетели, които ще разкрият противоречия в ключови елементи на иска за хабеас. Горчива ирония е, че ищецът хвърля на боклука репутацията на своя адвокат Дейвид Сийгъл, заявявайки, че покойният господин Сийгъл е подтикнал към лъжесвидетелство господин Бордърс по време на процеса, като му е наредил да каже под клетва, че ключовата улика, намерена в апартамента му – медальон с форма на морско конче, – не принадлежи на жертвата, а е копие, закупено от него на пристана на Санта Моника.
– И вие имате свидетел, който опровергава това показание? – поиска да се увери Хоутън.
– Да, ваша чест – потвърди Холър. – Имам на разположение самия Дейвид Сийгъл, който е готов да опровергае съобщението за своята смърт, както и твърдението, че е подтикнал към лъжесвидетелство клиента си по време на процеса от хиляда деветстотин осемдесет и осма. Той е готов лично да заяви, че всичките свидетелски показания, дадени от Бордърс, са измислица на самия Бордърс в опит да обясни по невинен за себе си начин как така е притежавал украшение на жертвата.
Кенеди и Кронин скочиха едновременно на крака, но Кронин остави думата на прокурора.
– Ваша чест – извика Кенеди, – това е просто абсурдно! Дори да се докаже, че Дейвид Сийгъл е жив, неговите показания ще бъдат флагрантно нарушение на тайната между адвокат и клиент и следователно напълно неприемливи за съда.
– Ваша чест, не мога да се съглася с господин Кенеди – намеси се Холър. – Конфиденциалността на информацията, споделена от клиент пред адвокат, е напълно разбита от господин Бордърс, който сам е разкрил основните моменти в стратегията на собствената му защита и е опетнил доброто име и репутация на своя адвокат в молбата си... в добавка към злословията по отношение и на моя клиент, детектив Бош. Впрочем, аз разполагам с видеоклип – разговор с господин Сийгъл отпреди само шест дни, който го показва жив и здрав, напълно с всичкия си, способен да се защити от оклеветяването на господин Бордърс и неговия защитник.
Холър бръкна в джоба си, извади флашка със записа на разговора и я вдигна високо във въздуха.
Съдията се поколеба, после дръпна микрофона към себе си. Кенеди и Кронин седнаха на местата си.
– Господин Холър – взе решение Хоутън, – ще задържим засега прегледа на вашето видео. Съдът е заинтригуван, но петнайсетте ви минути са на изтичане, така че в момента всичко се свежда до едно нещо. По облеклото на жертвата е намерен ДНК материал от Олмер и това изглежда безспорно. Въпросното облекло е било запечатано в архива за улики в продължение на дълги години, всъщност много преди Олмер да бъде изправен в съда и господин Кронин да се е сдобил или не с негов генетичен материал, години преди господин Кронин дори да е познавал господин Бордърс и години преди господин Олмер да почине в затвора. Имате ли отговор на това? Защото ако нямате, тогава е време да преминем на вземане на решение по въпроса.
Холър кимна и погледна жълтия си адвокатски бележник. Бош хвърли поглед към Кенеди и му се стори, че той се подсмихва, защото сигурно бе убеден, че Холър няма отговор на загадката с ДНК материала.
– Съдът е прав – започна Холър. – Ние не оспорваме откриването на ДНК по дрехите на жертвата. Детектив Бош и аз изпитваме почитание спрямо благонадеждността на лабораторията на ЛАПУ. И не твърдим, че резултатите от анализа са съмнителни. Ние обаче вярваме, че Олмеровата ДНК е била поставена на облеклото на жертвата преди то да бъде предадено за допълнителен анализ.