Кенеди скочи и горещо възрази срещу намека за корупция в архива на ЛАПУ или в двамата детективи, отворили отново делото за нуждите на ОНП.
– Действията на детективи Сото и Тапскот са документирани и напълно законни – заяви Кенеди. – Предугаждайки, че отчаяните хора понякога са склонни на отчаяни ходове, те стигнаха до такава крайност като документиране пред видеокамера на разпечатването на кашона, за да се види от всички, че не е имало никакво манипулиране.
Холър скочи още преди съдията да успее да реагира.
– Точно така – съгласи се той. – Те са заснели цялата операция и ако съдът не възразява, аз бих искал да видим това видео като част от моето представяне. Аз дори го имам на лаптопа си, спряно на ключовия момент, ваша чест. Моля съдът снизходително да удължи времето ми. Мога веднага да свържа компютъра си към екрана.
И той посочи видеопроектора на стената срещу ложата на заседателите. Настъпи тишина, докато Хоутън обмисляше искането и докато някои от останалите в залата се чудеха как Холър се е снабдил с копие на записа. Бош видя Сото да поглежда косо към него. Знаеше, че е нарушил негласното им правило за конфиденциалност. Тя не бе споделила с него видеоклипа, за да бъде използван в съда.
– Направете го, господин Холър – каза накрая Хоутън. – Ще го приема като част от представянето ви.
Холър вдигна куфарчето си, което бе на пода пред съседния на Бош стол, отвори го, извади от него лаптопа си и шепнешком каза на Бош:
– Получи се!
– Като агнета на заколение – прошепна в отговор Бош.
След минута Холър вече възпроизвеждаше видеото на големия екран. Всички в залата, включително онези, на които то бе повече от добре познато, гледаха, без да могат да откъснат поглед. Краят настъпи без реакция от съдията или някой друг.
– Ще го пусна пак и този път ще го спра на един особено важен момент – каза Холър.
Започна повторно възпроизвеждане на видеото и спря на пауза в мига, когато на екрана се виждаше Терънс Спенсър, който наблюдаваше двамата детективи от съседната стая.
Холър извади от вътрешния джоб на сакото си лазерна показалка и очерта с нея червен кръг около лицето на Спенсър.
– Този човек... какво ли прави? Само гледа? Или проявява интерес отвъд обикновеното любопитство?
Кенеди отново се изправи.
– Ваша чест, тези полети на фантазията вече стават нелепи. Видеото ясно показва, че кашонът не е бил манипулиран. И какво прави той? Опитва се да отвлече вниманието от очевидното към някой, който явно работи в склада за улики и е естествено да има напълно обясним интерес в разпечатването на веществени доказателства. Може ли най-сетне да сложим край на мистификациите и да преминем към тъжното ни задължение да коригираме сериозна съдебна грешка?
– Господин Холър – каза Хоутън, – и моето търпение наближава предела си.
– Ваша чест, ако ми разрешите да продължа, представянето ми ще завърши до максимум пет минути – обеща Холър.
– Чудесно – одобри Хоутън. – Продължете тогава. Но по-бързичко.
– Благодаря ви. Въпросът, който риторично формулирах, преди да бъда прекъснат, беше „Какво прави там този човек?“. Това възбуди любопитството ни и ние се опитахме да разберем. Оказа се, че детектив Бош познава въпросния мъж като дългогодишен служител на архива. Той се казва Терънс Спенсър. Решихме да поразровим за него и онова, което открихме, може да шокира съда.
Холър извади нов документ от папката и погледна подчертано към Ланс Кронин, докато го предаваше на съдебния секретар, за да бъде връчен от него на съдията. И докато съдията преглеждаше документа, Бош видя Холър да отстъпва крачка от катедрата и да я използва като заслон, за да извади телефона от джоба си и ниско, до хълбока си, да прочете текстовото съобщение на екрана.
Бош се досещаше, че това най-вероятно е съобщението от Сиско за Спенсър, което Холър бе очаквал да получи.
Холър пусна телефона обратно в джоба си и продължи с обръщението си към съдията.
– Онова, което открихме, бе, че преди седем години Терънс Спенсър едва не е загубил къщата си поради просрочие на ипотеката. Моментът тогава беше тежък за цялата страна и много хора бяха на път да се удавят в същата лодка. Спенсър се е сринал, пропуснал е два пъти последователно вноската си за погасяване на ипотечния заем, и банката обяснимо загубила търпение. Бил е на път да се прости с къщата си, ако не били усилията на неговия ипотечен адвокат Кати Зелден, която мнозина в тази зала познават като... Кати Кронин
Бош почувства как въздухът в залата буквално се смразява. Хоутън забрави за излегнатата си поза на кожения стол и напрегнато се наведе над масата. Държеше предадения му от Холър документ и внимателно го преглеждаше, а Холър продължаваше невъзмутимо: