– Зелден, сега вече Кронин, тогава спасила къщата на Спенсър. Но всъщност само отложила неизбежното. Тя вкарала Спенсър в схема за рефинансиране с убийствени лихви, която е замислена да създаде масивно половинмилионно балонно плащане, дължимо след седем години. И нека поясня, дължимо на частен инвестиционен фонд, който имал правото да контролира дали Спенсър може да продаде къщата си в опит да се измъкне. Тези хора предпочели да блокират продажбата, защото знаели, че ще я получат след просрочието тазгодишното лято... Ами, бедният Спенсър просто не е имал никакъв изход. Не е разполагал с половин милион, нито с начин да намери тази сума отнякъде. Не можел да продаде къщата си, защото притежателят на ипотеката не го разрешавал. Какво е можел да направи? Обадил се на стария си адвокат, сега пълноправен партньор в „Кронин и Кронин“, и попитал: „А какво да правя сега?“. И, ваша чест, от този момент започва конспирацията. Конспирация да се измами областната прокуратура и да се натопи моят клиент за подхвърляне на улика. И всичко това е опит да се освободи Престън Бордърс и да се прибере многомилионна компенсация за нанесени щети, платима от градската управа на Лос Анджелис.
Ланс Кронин се изправи, готов да възрази. Кенеди също се изправи, но по-неохотно. Само че съдията вдигна ръка, за да им забрани да говорят, и погледна изпитателно Холър.
– Господин Холър – натъртено каза той, – това са много сериозни обвинения. Възнамерявате ли да предложите някакви доказателства в тяхна подкрепа, ако ви разреша да го направите на открито заседание?
– Да, ваша чест – отговори Холър. – Последният свидетел, когото ще извикам, е самият Терънс Спенсър. През уикенда успяхме да го открием да се крие в една къща в Лагуна Бийч, която случайно се притежава от семейство Кронин. Връчих му призовка и в този момент той е отвън в коридора заедно с мой следовател и е готов да застане пред съда.
39.
Заплахата Терънс Спенсър да даде показания като свидетел парализира за момент всички в залата. И тогава Престън Бордърс разчупи тишината със смеха си. Той започна тихо, но скоро премина в мощен хохот с отметната глава и изблик на невесела ирония. Смехът му секна като отрязан с нож и той се обърна към адвоката си с убийствено озлобение в гласа:
– Ти, шибан тъпако! Каза ми, че щяло да сработи. Каза, че било гарантирано.
Бордърс се опита да стане, но бе забравил, че веригата между краката му е хваната с халка за седалката. Затова се надигна заедно с нея и после тежко се отпусна обратно.
– Изведете ме оттук. Просто ме върнете в килията.
Кронин се опита да се приближи до него, за да му нареди да се сдържа.
– Я се разкарай от мен, задник такъв! Всичко ще им разкажа. За целия ти шибан план...
Надигна се и Кенеди и избра единствения възможен за него път. На лицето му бе изобразено изумление.
– Ваша чест, в настоящия момент щатът желае да оттегли исковите си молби по този въпрос – каза той. – Сега щатът възразява срещу хабеас корпус.
– Сигурен съм, че възразява – язвително каза съдията. – Но бихте ли седнали на мястото си за момент, господин Кенеди?
Хоутън направи знак на заместниците си в състава на охранителната група около Бордърс и каза:
– Можете да го изведете оттук. Но го задръжте засега в ареста. Мисля, че детективите ще искат да говорят с него. – И съдията посочи Сото и Тапскот.
Заместниците се струпаха около Бордърс, за да го отключат от седалката и да го изведат. Когато най-сетне се изправи, Бордърс погледна унищожително Ланс Кронин и каза:
– Благодаря ти за разходката все пак. При всички положения беше по-добре от три дни в килията.
– Изведете го – нареди високо Хоутън.
– Да ви го начукам на всичките – каза Бордърс, докато излизаше – всъщност повече го влачеха – през вратата. – И кажете на момичетата ми да ми се обаждат.
Вратата се затвори тежко и ударът на метал в метал отекна в залата като земетресение.
Кронин бавно се надигна, за да се обърне към съда, но Хоутън го сряза:
– Господин адвокат, съветвам ви да не говорите. Защото всичко, което кажете, със сигурност ще бъде използвано срещу вас от друг съд на друго място.
– Но, ваша чест, ако все пак ми разрешите.... – настоя Кронин. – Искам да бъде официално записано как клиентът ми е заплашвал мен и моето семейство и...
– Достатъчно, господин Кронин. Предостатъчно! Чух повече от нужното, за да разбера, че вие, вашият партньор и вашият клиент сте дошли днес в моята зала с очевидното намерение да манипулирате съда с цел финансова облага, да не говорим за идеята да пуснете на свобода в обществото съвсем правомерно осъден престъпник, не, убиец, както и да очерните репутацията на ветеран детектив от полицията.