Бош кимна: отстраняването на госпожа Ескивел от местопрестъплението беше правилен ход.
– Готова ли си да говориш с нея? – попита той. – Знаеш, че не можем да я задържаме дълго в участъка.
– Не знам – поколеба се Лурдес. – Аз току-що унищожих живота ѝ. Всичко важно за нея изведнъж изчезна... съпругът и единственото ѝ дете
– Знам, но се налага да установим комуникация. Никой не може да каже дали този случай няма да се проточи с години. Тя трябва да изпитва доверие към разследващия и това не бива да съм аз.
– Окей... ще го направя.
– Фокусирай се върху сина. Неговите приятели, какво е правил извън работата, има ли врагове, нали се сещаш? Научи къде е живял, има ли приятелка. И попитай майката дали Хосе-старши е имал проблеми с него на работа. Синът ще е ключът в разрешаването на случая.
– И ти разбра всичко това от изстрела в задника?
Бош кимна.
– Виждал съм го преди. Беше в случай, когато говорихме с профайлър. Това е изстрел, направен с гняв. На него е нарисувано „разплата“.
– Познавал е стрелците?
– Без съмнение. Той ги е познавал или те са го познавали. Или и двете.
5.
Бош се прибра чак след полунощ. Беше скапан от цял ден на местопрестъплението и координиране на усилията на другите детективи, както и на патрулиращите полицаи. На всичко отгоре трябваше да информира началник Валдес за напредъка по случая, преди шефът да се изправи пред камерите и събралите се в мола репортери. Сводката беше кратка: няма заподозрени, няма арести.
Оценката за медиите бе точна, но разследващите убийствата във фармацията не бяха без следи. Убийците и последвалото разграбване на склада с давани по рецепта лекарства наистина бяха запечатани на трите камери в аптеката и цветното видео даваше представа за студената пресметливост на престъплението. Убийците бяха двама със ски маски и въоръжени с револвери. Бяха убили Хосе Ескивел-старши и сина му с безразличие, което издаваше планиране, точност и преднамереност. Първата мисъл на Бош след като бе видял видеозаписите бе, че това са наемни убийци, които просто си вършат работата. Кражбата на хапчета бе само прикритие като привиден мотив за престъплението. За нещастие първото гледане на видеозаписите бе дало много малко използваеми следи към самоличността на извършителите. Когато единият мъж бе изпънал ръка, за да стреля в Хосе-старши, ръкавът му се бе дръпнал нагоре и бе разкрил бяла кожа. Нищо друго не бе привлякло вниманието на никого.
След като паркира под навеса, Бош подмина страничния вход на къщата и заобиколи отпред, за да провери пощенската кутия. Видя, че капакът на монтираната на стената кутия стърчи отворен, подпрян от дебел оранжев плик. Издърпа плика и го поднесе под външната лампа над площадката, за да види подателя.
Нямаше нито обратен адрес, нито марка. Дори адреса му го нямаше. Единствената информация на плика бе името му. Бош отключи вратата и влезе. Сложи плика заедно с останалата поща на кухненския плот, после отвори хладилника и си взе бира.
Отпи жадно първа глътка от кехлибарената бутилка, остави я встрани, скъса страничната ивица на плика и извади дебела пачка документи. Веднага позна доклада най-отгоре. Беше копие на предварителния доклад за произшествие във връзка със смъртта на Даниел Скайлър през 1987 година. Разрови купчината и бързо установи, че разполага с копие на текущото следствено дело.
Лусия Сото бе направила очакваното от нея.
Беше смъртно уморен, но знаеше, че няма да може да заспи. Изля остатъка от бирата в мивката и си направи кафе на машината „Кюриг“ – дъщеря му му я беше подарила за Коледа. Седна и запреглежда документите.
След като дъщеря му бе започнала да следва и семейните вечери бяха станали рядкост, Бош бе превърнал трапезарията в кабинет. Масата бе станала бюро, достатъчно широко, за да разстеле върху него следствените материали – доклади от случаи, които официално изнасяше от килията в Сан Фернандо или с които се занимаваше частно. На двете стени над нишата беше монтирал две полици, отрупани с папки и книги върху процесуалната практика, калифорнийския наказателен кодекс, купчина компактдискове и плейър „Боуз“, който използваше, когато колекцията му от плочи бе неспособна да посрещне моментния му музикален каприз.
Сложи в плейъра диск от кутия с етикет „Химия“ и настрои силата на звука по средата на обхвата. Беше албум с дуети на Хюстън Пърсон, тенор-саксофон, и Рон Картър, контрабас – част от техния развиващ се музикален диалог, петата им и най-скорошна продукция; Бош имаше предишните части на винил. Беше перфектната музика за среднощна работа. Седна на обичайното си място с гръб към лавиците и започна да прелиства документите.