Първоначално ги раздели на стари и нови. Докладите от оригиналното разследване на убийството на Даниел Скайлър – много от които бе написал лично преди трийсет години – отидоха в едната купчина, а по-новите, изготвени по време на подновеното разследване, оформиха втора купчина.
Макар ясно да помнеше първоначалното разследване, Бош знаеше, че много от дребните подробности са се изтрили от паметта му, така че благоразумно започна със старите, преди да премине към новите. Вниманието му бе привлечено от хронологията, която маркираше началото на всяко разследване. По същество това бе дневник на случая – поредица от записи с час и дата, описващи следствените действия, предприети от Бош и партньора му Франки Шийхан. Много от записите биваха разгръщани в доклади, но хронологията бе правилното начало за систематичен преглед на разследването.
През 1987 година в отдел „Грабежи и убийства“ не бе имало дори и един компютър. Докладите се пишеха на ръка или се печатаха на пишещи машини „Ай Би Ем Селектрик“. Повечето от късите бележки в хронологията бяха ръкописни. Бяха направени в бележник с редове в Раздел 1 на книгата на убийството. Всички разследващи, включително заместниците или изпълняващите спомагателни задачи, вписваха собствените си бележки в дневника, като поставяха инициалите си, макар в повечето случаи различните почерци да разкриваха най-добре самоличността на авторите.
Бош преглеждаше фотокопията на хронологията на първоначалния случай и позна собствения си почерк и този на Шийхан. Разпозна и двата различни стила на писане на доклад, използвани от него и Шийхан. Шийхан, по-опитният водач на екипа, използваше по-малко думи и често незавършени изречения. Бош бе по-многословен – личностна характеристика, която щеше да се промени с годините, с постепенното осъзнаване на онова, което Шийхан вече бе знаел – „по-малко е повече“, което означаваше просто, че колкото по-малко време прекарваш над документите, толкова повече ще ти остане да следваш уликите по случая. Освен това по-малко думи на страницата означаваха по-малко материал в ръцете на адвоката на защитата, който той да интерпретира по угоден за него начин в съда.
Бош бе получил детективската си значка през 1977 година и бе прекарал пет години в различни отдели и екипи, преди да бъде повишен в детектив по разследване на убийства и разпределен първо в отдела, отговарящ за Холивуд, а в крайна сметка в елитния отдел „Грабежи и убийства“, базиран в деловия Паркър Сентър. В ОУ го бяха прикачили към Шийхан, а случаят „Скайлър“ бе едно от първите убийства, които двамата бяха разследвали като водещи следователи.
Историята на Даниел Скайлър бе типичната за Лос Анджелис, макар и с ирония в началото. Отгледана от самотна майка, работеща като камериерка в мотел в Холивуд, Флорида, тя бе запълвала дупките в живота си с аплодисментите, с които бе награждавана в спечелването на конкурси за красота и на училищната театрална сцена. Въоръжена с красота и с крехка увереност, бе изминала пет хиляди километра от единия до другия Холивуд на двайсетгодишна възраст. И там бе открила по една като нея от всяко малко американско градче. Работата срещу заплащане бе оскъдна и тя често бе ставала жертва на пиявиците, които бяха задължителна част от развлекателната индустрия. Но не се бе предала. Беше сервирала в заведения, бе ходила на курсове по актьорско майсторство и се бе явявала на безкрайните кастинги за роли, обикновено безименни и по изключение с минимални реплики.
Скоро бе станала част от обществото на млади мъже и жени, участващи в една и съща борба за успех и слава. Беше се виждала с тях на прослушвания и кастинги. Бяха си споделяли съвети за бизнеса, в който искаха да се включат, и другия, в който участваха, т.е. ресторантьорския. Когато бе прекарала пет години в борбата, вече бе имала зад гърба си няколко участия във филми и телевизионни сериали, където я бяха включвали, за да си изплакнат хората очите с нея. Бяха ѝ възлагали и многобройни роли в малки театри из Долината и най-сетне бе успяла да се измъкне от слугуването по ресторанти в работа на непълен работен ден като агент по подбор на актьори на свободна практика.
Петте години в Лос Анджелис бяха белязани и с няколко премествания, няколко смени на съквартирантки и няколко връзки с мъже на възраст от пет години по-млади от нея до двайсет и две години по-възрастни. Когато бе намерена изнасилена и удушена в празната втора спалня на апартамента ѝ в Толука Лейк, Бош и Шийхан се изправиха пред задачата да попълнят историята на жертвата, което щеше да им отнеме няколко седмици.