Бош четеше записите в хронологията на случая и постепенно в съзнанието му изплуваха различни подробности от живота на Скайлър, които той и Шийхан бяха открили, така че не след дълго случаят започна да придобива в съзнанието му същата плътност както убийствата в Сан Фернандо от сутринта. Той си спомни лицата на приятелите и съдружниците, разпитани и включени в хронологията. Спомни си и колко сигурни бяха двамата с партньора му, когато в мерника им бе изплувал Престън Бордърс.
Бордърс също бе актьор, който се бе борил със зъби и нокти да изплува в Холивуд. Но го бе правил със спасителна мрежа. За разлика от Даниел Скайлър и хилядите мераклии за актьори, прииждащи в Ел Ей целогодишно и неуморно, на Бордърс не му се бе налагало да разиграва гостоприемство по заведенията, да продава разни неща по телефона и така нататък. Той бе дошъл от бостънско предградие и бе подпомаган от родителите си в усилията му да стане филмова звезда. Наемът и колата му се плащаха, а сметките по кредитните му карти заминаваха за Бостън. Това му беше позволявало да запълва дните си с участия във всевъзможни кастинги за роли във филми и телевизията, а нощите си с низ от запои по клубовете, където винаги се намираха жени като Скайлър, надяващи се някой да им плати консумацията на бара може би срещу малко интимност по-късно, ако алхимията е налице.
Според хронологията Бош и Шийхан бяха свързали Бордърс със Скайлър на 2 ноември 1987, деветия ден на разследването. Тогава бяха почукали на вратата на една позната на Скайлър, Аманда Маргот. По онова време Маргот бе друга неизкушена в занаята актриса. Сега, след трийсет години, тя можеше да се смята за късметлийка. Бе имала солидна кариера в киноиндустрията и телевизията, бе се появявала в няколко дребни роли в няколко филма и дори ѝ бе възложена главната роля в дълга телевизионна поредица, където играеше безкомпромисен детектив по убийствата. Бош беше чел и гледал интервюта с нея, в които тя казваше, че черпи съпричастността на героинята си към съдбата на жертвите от истинското убийство на своя близка приятелка.
Спомни си първия разговор с Маргот, сякаш бе вчера. По онова време младата актриса бе далеч от успеха си в малкия си апартамент в Студио Сити. Бош и Шийхан седяха на протрития диван, купен в магазин за мебели втора ръка, а Маргот бе седнала на стол, който бе взела от кухничката си.
Двамата детективи разпитваха ежедневно по четирима-петима приятели и познати на жертвата и Маргот бе начело в списъците им, но си бе намерила временна работа в автошоу в Детройт, където ѝ предстоеше да рекламира коли, и бе заминала за там скоро след убийството. Срещата им бе насрочена за след завръщането ѝ.
Маргот се бе оказала истински извор на информация за Скайлър. Оказа се, че двете били близки, макар никога да не бяха живели заедно. По време на убийството съквартирантката на Скайлър се бе изнесла, прощавайки се с мечтата за звездна кариера. Беше се върнала у дома си в Тексас и Скайлър търсела нова съквартирантка. Маргот била в последните месеци на договора си за наем и смятала от Нова година да се премести при приятелката си. Така че тогава Скайлър живеела сама, макар семейството ѝ да бе казало на следователите, че по-малката им дъщеря, тръгнала да пътешества из страната след завършване на гимназията, планирала да пристигне за Деня на благодарността и да използва свободната спалня, а после двете сестри щели да се върнат във Флорида за коледните празници.
Маргот и Даниел се бяха запознали три години по-рано в чакалнята на една кастинг агенция, където се явявали за една и съща роля. Но вместо всяка да види съперница в другата, се сприятелили. Никоя от тях не получила ролята, но това не им развалило настроението – на чаша кафе между тях се зародило приятелство. Оказа се, че двете се движели професионално и социално в едни и същи среди. Впоследствие се грижели една за друга, давали си съвети за потенциална работа и се информирали кои кастинг директори и преподаватели по актьорско майсторство са похотливи.
С времето се бе случвало и двете да излизат с едни и същи мъже и точно това бе изострило вниманието на детективите. Веществените доказателства и резултатите от аутопсията подсказваха, че Даниел е била брутално насилвана в продължение на цяла нощ. Бе изнасилвана вагинално и анално и бе многократно душена. По шията ѝ имаше следи от ожулване, на места кожата ѝ бе разкъсана, което бе индикация, че убиецът ѝ вероятно я е душил до безсъзнание и след това я е свестявал, за да продължи с изнасилването, и така най-малко шест пъти. Беше възможно гаротата да е огърлица, носена от жертвата.