Седмица след разговора с Аманда Маргот детективите заеха позиция за наблюдение на апартамента на Бордърс в квартала „Шърман Оукс“ и зачакаха той да излезе. Искаха да осъществят контакт с него извън апартамента и ако той разкриеше нещо подозрително в разговора, да използват това като достатъчно основание за претърсване на дома му. Не искаха да чукат на вратата и да му дадат възможност да скрие или унищожи инкриминиращи го улики.
Освен това действаха на база интуиция. С помощта на майката на Даниел Скайлър и приятелите ѝ бяха направили опис на намереното в апартамента ѝ и бяха установили, че липсва една-единствена лична вещ – син амулет във формата на морско конче, окачен на оплетена връв. Майка ѝ ѝ го бе дала в деня, когато тя бе заминала за Калифорния. Даниел бе учила в училище, където морското конче бе талисман, и медальонът беше спомен за онзи Холивуд, от който бе произлязла и който майка ѝ не искаше тя да забравя. Жената го бе окачила на гердан, изработен от самата нея. Макар и да не бе скъпо, това украшение бе най-ценната лична вещ на младата жена.
Въпреки трите последователни претърсвания на апартамента на Скайлър от Бош и Шийхан, те не бяха намерили нито амулета, нито гердана. Бяха сигурни, че не го е загубила, понеже той ясно се виждаше на няколко нейни снимки, направени малко преди смъртта ѝ. Детективите смятаха, че здравият оплетен гердан може да се окаже оръжието на убийството. Това бе информация, която бяха успели да запазят в тайна от майката на Даниел до съобщаването ѝ по време на процеса много по-късно.
Освен това бяха убедени, че убиецът е взел гердана и медальона като сувенир. Ако ги намереха сред вещите на заподозрян, евентуалните следи от кръв по тях можеха да бъдат свързани с Даниел и това щеше да се превърне в безценно веществено доказателство.
Късно сутринта на засадата пред апартамента му Бордърс бе излязъл от апартамента си на Веспър Авеню и бе тръгнал пеша на юг към булевард „Вентура“. Бош и Шийхан бяха оставили дистанцията между тях да се увеличи и го последваха също пеша. Бордърс първо влезе в магазина „Тауър Рекърдс“ на пресечката на „Седрос“ и „Вентура“ и го изтърпяха да разглежда видеораздела в продължение на повече от половин час. Докато го наблюдаваха, обсъдиха дали да не се приближат до него и да поискат да разговарят, но решиха да изчакат и да го прехванат, ако тръгне обратно за апартамента си.
Само че след като излезе от магазина Бордърс се върна назад по „Вентура“ и влезе в ресторант „Le Café“, където обядва сам на бара в приятелски разговор с бармана. Бош бе посещавал „Le Café“ няколко пъти, понеже над бара имаше джазклуб на име „Горната стая“, който бе отворен до късно и в него свиреха изпълнители от световна класа. Точно там бе присъствал на концерт на Хюстън Пърсон и Рон Картър само няколко месеца преди това.
Когато свърши с обяда, Бордърс остави двайсетачка на бара и излезе. Бош и Шийхан бързо влязоха и докато Бош привика бармана настрана, за да започне да го разпитва какъв бърбън може да му предложи, Шийхан отиде на мястото, където Бордърс бе оставил празната си бирена чаша, и я прибра в хартиен плик. След това излезе и изчака Бош на тротоара. Когато Бош също излезе, от Бордърс нямаше и следа, но го откриха две преки по-надолу в магазин, където пазаруваше с пластмасова кошница в ръка.
Бордърс си купи презервативи и разни тоалетни принадлежности, преди да се насочи обратно към апартамента си. Докато отключваше защитната решетка, Бош и Шийхан се приближиха до него от различни страни. Планът им беше да го уговорят да се съгласи да даде показания доброволно. Поведението му със Скайлър подсказваше за нарцистична личност, за която доминантни черти на характера са болезненото самомнение и чувството за превъзходство. Детективите решиха да се възползват от това, като му се представиха и го информираха, че се нуждаят от помощта му, за да разрешат убийството на Даниел Скайлър. Шийхан каза, че в момента се ловят за сламка и се надяват, че след като е излизал с нея, Бордърс ще може да сподели с тях поглед отвътре към нейната личност и стил на живот. Фактът, че Бордърс се бе съгласил да бъде разпитан, бе изтъкнат по време на процеса от неговата защита като доказателство, че е невинен, защото никой виновен не би се съгласил да разговаря с полицията за извършено от него престъпление.