ХБ: Ами ако ти кажа, че тя се е оплакала пред две свои приятелки, че си се опитал да разбиеш вратата ѝ след като е отблъснала сексуалните ти посегателства в нощта на срещата?
ПБ: О, пич, сега ми стана ясно. Онези кучки са се съюзили срещу мен. Твърдо заявявам, че тя не ме е отблъснала. Мен никой не ме отблъсква. Аз я разкарах.
ХБ: Отговори на въпроса ми дали си отишъл до вратата на Даниел в деня на срещата ви? Да или не?
ПБ: Не, не съм, няма никакви шибани пръстови отпечатъци и този разговор приключи. Ако искате да отговарям на други въпроси, дайте ми адвокат.
ХБ: Чудесно, кого искаш?
ПБ: Не знам... не познавам адвокати.
ХБ: Тогава ще ти дам телефонния указател.
Бош, разбира се, бе излъгал за пръстовите отпечатъци. От вратата и вътрешността на апартамента бяха свалени множество отпечатъци, но в картотеката не бе имало такива на Бордърс. Отпечатъците, снети впоследствие от бирената чаша, не бяха съвпаднали с никой от свалените в апартамента на Скайлър. Но Бош бе на твърда правна основа: съдилищата из цялата страна отдавна бяха допуснали използване на заблуждения и други номера от полицията по време на разпит на заподозрян, с презумпцията, че невинният човек ще разпознае блъф и няма да излъже, признавайки се за виновен.
Разпитът на Бордърс бе единственият случай, когато той бе говорил с правоохранителните органи. Въз основа на разминаването между показанията на Маргот и Хендерсън за разказа на Скайлър за фаталната среща и неговото отричане, че се е връщал при апартамента ѝ, той бе арестуван още в стаята за разпит по подозрение в убийство и бе задържан в килия на втория етаж в ареста на Ван Найс. Уликите срещу него в този момент бяха повече от слаби, което Бош и Шийхан ясно съзнаваха. Улавянето на Бордърс в лъжа, че не се е приближавал до вратата на жертвата, бе в подкрепа на тяхната вяра, че той е убиецът, но това бе косвена улика, основана на нечии думи. Това се крепеше на спомена на две приятелки на жертвата, а на всичко отгоре Даниел бе разказала за случилото се по време, когато и трите жени бяха пили. В крайна сметка щеше да е дума срещу дума. Адвокатите на защитата обожаваха подобни мътни води, а „разумните основания за съмнение“ обитаваха сивата зона между влизащите в конфликт твърдения.
Детективите знаеха, че трябва да открият веществени доказателства в своя полза или просто да изритат Бордърс от килията в края на максимално допустимия 48-часов предварителен арест. Като използваха показанията на Маргот и Хендерсън, свързващи заподозрения с жертвата, те намериха приятелски разположен съдия, който им издаде заповед за претърсване въз основа на наличие на достатъчно основание. Тази заповед им даваше едно денонощие за претърсване на дома и гаража на Престън Бордърс.
Извадиха късмет. На третия час от претърсването на апартамента на улица „Веспър“ Бош огледа една етажерка с дървени лавици, сглобени с два винта, които фиксираха долната лавица като основа. Реши, че ако ще опростяваш конструкция при сглобяване на етажерка, ще го направиш в горната част, а не в основата.
След като свали книгите и другите неща от лавицата, можа лесно да повдигне ламинираната дъска и да разкрие под нея скривалище в основата на етажерката. Откри там амулета с форма на морско конче, увит в хартиена салфетка. Герданът от плетена връв бе изчезнал. Намери няколко други женски бижута и цяла колекция порнографски списания, специализиращи в садо-мазо и връзване.
С откриването на амулета обвинението срещу Престън от неубедително стана силно. Майката на Скайлър още беше в града, заета с организирането на транспорта на трупа на дъщеря ѝ до Флорида за погребение. Бош и Шийхан се срещнаха с нея в хотела и тя официално идентифицира амулета като онзи, който лично бе дала на дъщеря си на заминаване.
Това изпълни детективите с радост и те се почувстваха като изтръгнали победата от челюстите на поражението. Същата вечер, след внасяне на делото в кабинета на ОП, вдигнаха няколко тоста с мартини в „Шорт Стоп“ на Ехо Парк.
Дори след трийсет години Бош помнеше сладката тръпка при откриването на ключовата за случая улика. Отново вкуси момента, докато подреждаше отделните страници на стенограмата от разпита. Беше все така уверен в непоклатимостта на обвинението, изградено от него и Шийхан, и бе абсолютно убеден, че Бордърс е убил Даниел Скайлър.
В изчакване на слушането на делото Бош и Шийхан се бяха опитали да свържат другите намерени в тайника бижута с други престъпления. Бяха изровили всички неразкрити убийства и изчезвания на млади жени през четирите години, през които Бордърс бе живял в Лос Анджелис. Вярваха, че той стои зад поне още две други сексубийства. Двете жертви бяха жени с косвена връзка с развлекателната индустрия и се бяха навъртали в същата верига барове по „Вентура“, които бе посещавал и Бордърс. Намериха снимки на жените, на които те носеха украшения, които според тях съвпадаха с намерените в тайника, но експертният анализ не можа да потвърди връзката и в кабинета на ОП се реши Бордърс да бъде обвинен само в убийството на Скайлър. Бош и Шийхан протестираха срещу това решение, но, както винаги, прокурорите имаха последната дума.