– От сто години не сме се чували, детектив Бош – каза Менендес. – Какво има?
– Един от вашите чака изпълнение на смъртна присъда – обясни Бош. – Престън Бордърс. Аз го вкарах при вас.
– Знам го. Лежи отпреди да постъпя на работа тук.
– Да... Ами, в такъв случай трябва да си разбрал. Той се опитва да промени нещата.
– Може и да съм чул нещо, да. Току-що получихме заповед за прехвърляне. Следващата седмица ще пътува към вас. Мислех, че такъв като него, лежал тук толкова дълго, отдавна би трябвало да е изчерпил правото си на обжалване.
– Така е, но сега той разиграва нова версия. Трябва ми да знам кой го е посещавал.
– Не мисля, че това ще е проблем. Колко назад искаш да погледна?
Бош реши, че му стига до смъртта на Лукас Джон Олмер.
– Две години става ли?
– Никакъв проблем – отговори Менендес. – Сега ще го възложа на някого и ще ти се обадят. Друго?
– Да... Чудех се дали Бордърс има достъп до телефон и компютър след като е смъртник?
– Не пряк. Без телефон и без компютър, но има достъп до обикновена поща. Има доста уебсайтове, които насърчават общуване между чакащи смъртна присъда и приятели по кореспонденция, нали се сещаш.
Бош се замисли за момент, преди да продължи.
– А под контрол ли е? Пощата имам предвид.
– Да, всичко минава през цензори – отговори Менендес. – Някой от нашите. Но се сменят. Никой не би издържал такова нещо дълго.
– Поддържа ли се някакъв дневник?
– Само когато се налага да се предприеме нещо. Ако не бъде забелязано нищо подозрително, писмото се предава нататък.
– Известно ли ти е Бордърс да е имал голяма кореспонденция?
– Всички имат. Помниш ли Скот Питърсън? Неговата поща е просто невъобразима. Да ти кажа, Бош, светът е пълен с откачени жени. Умират си да се влюбват в престъпници. В случая обаче е безопасно за тях, понеже най-лошите престъпници не излизат на бял свят. Обикновено.
– Така е. А изходящата поща?
– Същата история. Преглежда се, преди да бъде изпратена. Ако има някакъв проблем, се връща на подателя. Правим го най-често когато някой развинти сексуалните си фантазии и започне да описва какво би направил с момичето, ако някога се срещнат навън... такива дивотии. Това не позволяваме да излиза извън стените.
– Ясно.
– Добре, виждам, че имам още номера ти в ролодекса ми. Да ти кажа, последният съм, който използва такова нещо тук. Сега отивам да намеря някой, който ще свърши работата, и после ще ти се обадим.
– В такъв случай ще ти дам мобилния си номер. Излизам по друг случай – вчера имахме двойно убийство – и ще съм в движение. Сложи в ролодекса си и него.
Бош му продиктува номера и му благодари. После затвори. Едва след обаждането се сети, че информацията, която бе поискал, може би се съдържа в докладите, дадени му от Сото. Новото разследване би трябвало да се е поинтересувало с кого се е срещал или е комуникирал Бордърс, но нищо в разговора с Менендес не бе подсказало вече да е получавал подобно запитване. Това накара Бош да си помисли, че Сото и Тапскот са зарязали тази линия на разследване.
Така или иначе, скоро щеше да научи така ли е.
След това се обади на адвоката си, Мики Холър, който по стечение на обстоятелства му беше и брат по баща. Холър се бе занимавал с правните последици след напускането от Бош на ЛАПУ и най-вече със завеждането на исково дело срещу управлението за изплащане на пълната му пенсия. Управлението бе отстъпило и по този начин Бош бе получил допълнително 180 000 долара и ги бе внесъл в спестовния си влог, който се надяваше един ден дъщеря му да получи.
Холър вдигна със звук, който Бош би описал като неохотно изсумтяване.
– Бош се обажда. Събудих ли те?
– Не, човече, буден съм вече. Обикновено не отговарям толкова рано на блокирани повиквания, защото най-често е някой от клиентите ми, който ме пита: „Мик, полицаите блъскат по вратата ми със заповед. Какво да правя?“. Такива неща.
– Е, и аз имам проблем, но по-различен.
– Братко от друга майка, какво е станало. Шофирал си пиян?
Холър обичаше тази майтапчийска фраза и я казваше всеки път, като винаги тъпо имитираше родения в Тексас Матю Макконъхи – актьора, превъплътил го във филм10 преди шест години.
– Не, не съм шофирал пиян. По-зле е...
И Бош разказа на Холър за посещението на Сото, Тапскот и Кенеди предния ден.
– Та въпросът ми е трябва ли още днес да прехвърля пенсията си, къщата и всичко останало на името на Мади? Защото всичко се полага на нея, а не на Бордърс.
– Първо на първо, кажи им да го духат, ясно ли е? Няма да платиш и цент на онзи тип. Но нека те запитам едно-две неща. Тези хора, дето са те посетили, намекнаха ли по някакъв начин, че си злоупотребил със служебното си положение? Например като си подхвърлил веществено доказателство или по време на процеса си укрил от защитата оневиняваща улика? Нещо от този род?