– Засега не. Държаха се сякаш става дума най-много за издънка на лабораторията. Защото в онези години там не са разполагали с днешната технология – никакво ДНК и други подобни.
– Точно това имах предвид. Значи, ако експертизата е пропуснала нещо, а ти си изпълнявал добросъвестно служебните си задължения, тогава градската управа те покрива за всякакви щети, за които Бордърс би могъл да се сети да те съди. Така стоят нещата и ще им съдерем кожата, ако се опънат. Само гледай какво ще стане, ако синдикатът надуши, че администрацията не стои зад служителите си, когато те си вършат работата.
Бош се замисли над подхвърленото от Сото, че вината може да се хвърли на Шийхан. Не го бе направила по време на срещата с Кенеди. Да не би да се опитваше да му подскаже как да постъпи, ако по време на подновеното разследване изникне по-голям проблем? Реши да не споменава за тази възможност на Холър, преди да е прегледал цялата документация, и каза:
– Окей.
Разговорът с Холър го поуспокои. Може би му предстоеше да изживее унижение, което можеше да прекрати кариерата му, но поне личните му финанси и наследството на дъщеря му щяха да бъдат защитени.
– Как се казва прокурорът от ОНП, който е дошъл да те види? – поинтересува се Холър. – Имал съм вземане-даване с тези хора няколко пъти.
– Кенеди – отвърна Бош. – Не си спомням първото му име.
– Алекс Кенеди. Надута отрепка. Може и да се е престорил, че идва от уважение към теб, но няма да пропусне да се промъкне зад гърба ти с нож и да се опита да ти свали скалпа. Добрата новина е, че можеш спокойно да му го начукаш. Ако всичко това се базира на нови улики, а не на злоупотреба със служебно положение, тогава, както казах, градската администрация е длъжна да те подкрепи.
Част от успокоението на Бош се изпари. Вече се намираше на магистрала 5 и приближаваше изхода за Сан Фернандо.
– Искаш ли да се занимая с това? – попита Холър.
– Не още – отговори Бош. – Проучвам проблема. Вече прегледах собственото ми разследване и не мисля, че съм сбъркал в нещо тогава. Направил го е Бордърс и ще разбера как мъти водата сега. Но слушането е насрочено за следващата сряда. Какви са опциите ми там?
– В зависимост от това какво ще намериш дотогава, винаги бих могъл да оспоря в писмена форма всякакви претенции към теб и да поискам изслушване. Това може да отложи вземането на решение и да даде на съдията храна за размисъл в продължение на примерно седмица. Но ще трябва или да надигнем глас, или да замълчим.
Бош се замисли. Ако му потрябваше повече време за разследване, това беше вариант.
– Но ще се получи доста странно, признавам – добави Холър.
– Кое имаш предвид? – не разбра Бош.
– Ще е странно да се явя в съда и да поискам от съдията да не освобождава затворник, очакващ изпълнение на смъртна присъда. Всъщност направо ще си е прецедент. Може да ми се наложи да го пробутам на някой от помощниците ми. Защото да сбъркаш в подобна ситуация може да се окаже много лошо за кариерата. Просто ти го споменавам...
– Е, ти няма как да сбъркаш в каквото и да е.
– Казвам просто, че ДНК е големият изравнител. Според теб колко често полицаите оплескват нещата и пращат невинни в затвора?
– Не много често.
– В един процент от случаите? Искам да кажа, че никой не е идеален, нали така?
– Не знам, може би.
– В тази страна има два милиона затворници. Два милиона. Ако системата се дъни в един процент от случаите, значи зад решетките има двайсет хиляди невинни. Дори да приемем, че не става дума за един, а само за половин процент, пак са си цели десет хиляди души. Това не ми дава да спя спокойно нощем. И заради това винаги казвам, че най-плашещият клиент е невинният клиент. Защото залогът е прекалено висок.
– Тогава може би не си правилният човек за тази работа.
– Виж, просто казвам, че системата не е идеална. Има невинни в затвора, има невинни със смъртна присъда, има екзекутирани невинни. Такива са фактите и трябва добре да си помислиш за това, преди да скочиш в дълбокото. Но каквото и да се случи, лично ти си защитен. Помни това.
– Ще го помня. Но сега трябва да свършваме. Имам оперативка.
– Става, брат ми. Обади се, когато ти потрябвам.
Бош затвори и осъзна, че има по-лошо чувство за ситуацията от това, с което бе излязъл тази сутрин от дома си.
10 „Адвокатът с линкълна“ (реж. Брад Фурман, 2011) – Б. пр.
8.
Бош влезе в стаята за оперативки преди седем и половина, но Лурдес вече беше там и систематизираше подробностите по случая и списъците със задачи на една от белите дъски.