– Добро утро, Бела.
– Здрасти, Хари! Има готова кана кафе в полицейската стая.
– Засега не ми трябва. Успя ли да поспиш?
– Малко. Трудно се заспива след първи истински случай с убийство тук от четири години.
Бош седна на масата, за да се запознае с материалите. От лявата страна Бела беше оформила две колони, разделени с вертикална линия. Едната бе озаглавена „Хосе“, другата – „Младши“. Под имената бяха изредени основните факти за двамата. Той знаеше, че тя е прекарала по-голямата част на следобеда след убийствата с жената и майката на двете жертви и е събрала надеждна информация за семейната динамика. Току-що завършил фармация, Хосе-младши бе живял все още в родния си дом, макар и в обтегнати отношения с родителите си заради обстановката на работа и у дома.
Лурдес вече бе започнала да изпълва втората бяла дъска, на която изброяваше версиите и задачите, които трябваше да бъдат възложени и изпълнени. Някои изписваше с черен маркер, други с червен. Трябваше да се проследят резултатите от аутопсиите и балистичната експертиза. Видеото от камерите в аптеката беше иззето за трийсет дни назад и преглеждането му щеше да отнеме няколко часа. Всички други обири на аптеки в Лос Анджелис през последните години също трябваше да бъдат прегледани за някакви сходства.
– Червеното? – попита Бош.
– Високият приоритет – обясни Лурдес.
– А КМК?
Беше изписала и подчертала съкращението в червено, после бе теглила стрелка до квадратчето с нейните инициали. Това беше насока, с която щеше да се занимае тя.
– Калифорнийска медицинска комисия – поясни Лурдес. – Вчера бях в стаята на младежа и намерих там писмо от КМК, в което пишеше, че са получили жалбата му и ще му се обадят, когато я прегледа следовател.
– Окей – каза Бош. – А какво прави това приоритетна задача?
– Две неща. Едното е писмо в чекмедже в спалнята му, сякаш го е криел.
– От кого? От родителите си?
– Още не знам. Второто е признанието на майка му, че синът и бащата напоследък се карали. Не знаеше за какво става въпрос, но беше сигурна, че е за нещо, свързано с работата. Не са разговаряли у дома. Нещо ми говори, че е било свързано с оплакването, което е направил пред медицинската комисия. Според мен си заслужава да се разрови по-дълбоко.
– Съгласен съм. Дръж ме в течение на наученото.
Вратата се отвори и влязоха Систо и Лусон, следвани от капитан Тревино. Всички носеха изпускащи пара керамични чаши кафе.
Тревино беше към 50-те, с побелял мустак и обръсната глава. Беше с униформа, както си му бе обичай, което изглеждаше малко странно на Бош, защото той все пак бе ръководител на детективското бюро, в чийто състав никой не носеше униформа. В управлението се знаеше, че той ще наследи началника, макар да нямаше никакви признаци, че началникът – жител на града от рождение – има някакво намерение да се маха. Бош усещаше, че това вади Тревино извън релси и че точно тази емоция го кара да е стриктен по отношение на правила и дисциплина.
– След това имам среща с шефа, за да го информирам – каза Тревино. – Той пък по график ще закусва с големите бизнесмени и няма начин да отсъства.
В малък град като Сан Фернандо началникът на полицията е в равни части администратор, политик и „мажоретка“ на общността. Двойно убийство на една от основните градски артерии със сигурност щеше да е основна тема и Валдес трябваше да успокои разтревожените и да внуши доверие към разследването. В известен смисъл това бе също толкова важно колкото и самото разследване.
– Няма проблем – каза Бош.
Двамата с Тревино бяха имали проблеми в началото, когато Бош бе дошъл в управлението. Понеже беше запознат с историята на Бош в ЛАПУ, капитанът бе гледал на него като на изпуснат от контрол, който трябва да бъде държан на къса каишка. Това не се бе понравило на Бош, но след година нещата бяха влезли в релси, когато водено от Бош и Лурдес разследване бе идентифицирало и довело до ареста на сериен изнасилвач, който бе преследвал жените в малкия град над четири години. Последвалата пиар кампания бе довела до засилване на обществената подкрепа за управлението, като лъвският пай на заслугите се бе паднал на Тревино, понеже той бе ръководител на детективското бюро. Оттогава Тревино бе склонен да дава на Бош свобода на действие в работата с неразрешените случаи и кашоните с веществени доказателства в стария градски затвор. Но Бош усещаше, че има някаква остатъчна подозрителност, и знаеше, че научи ли Тревино за ситуацията, в която е попаднал, ще започне да убеждава началника, че трябва да го разкарат.