– Защо не започнем с преглед на видеото от фармацията? – предложи Бош. – Не всички сте го гледали. След това всеки ще разкаже какво е свършил вчера, за да може капитан Тревино да държи шефа в курс. Бела?
Лурдес взе дистанционното и включи един от екраните на стената срещу белите дъски. Видеото от фармацията беше заредено, защото Бош и Лурдес го бяха гледали няколко пъти предната вечер – последното, което бяха правили, преди да си тръгнат.
Във фармацията бе имало три камери, но камерата на тавана над гишето за работа с рецепти предлагаше най-пълна картина на убийствата. Петимата в стаята за оперативки гледаха мълчаливо картината в забавен каданс.
На екрана се виждаха Хосе Ескивел и синът му зад щанда в секцията за клиенти. Подготвяха се за деня, понеже аптеката се поддържаше и от двамата и отваряше всеки ден без неделя в десет сутринта. Хосе-старши бе на щанда и ровеше из пластмасова кошница с малки бели пакетчета в нея — опаковани изпълнени рецепти, готови за предаване. Хосе-младши бе на компютъра в края на щанда: явно проверяваше за нови рецепти, изпратени от медицинските центрове. Други служители не се виждаха. Разговорите вчера бяха разкрили, че бащата и синът са единствените служители на пълен работен ден. Имаше една служителка на непълен ден, която идвала в най-натоварените дни на седмицата или когато един от двамата Ескивел отсъствал, но тя не била фармацевт и работела основно на касата.
В 10:14, според таймера на видеото, входната врата на аптеката се отвори и влязоха двама мъже със ски маски, ръкавици и с оръжия в ръце. Без да тичат, но достатъчно бързо, те тръгнаха по две от пътеките между стелажите към гишето в дъното на магазина.
Хосе-старши вдигна поглед и забеляза мъжа, насочил се право срещу него. Ъгълът на камерата не позволяваше да се разбере дали е осъзнал, че мъжете са двама. Но веднага се отмести вдясно и блъсна с лакът сина си в ребрата, избутвайки го встрани от компютъра и предупреждавайки го за приближаващата опасност.
Макар видеото да беше без звук, беше ясно, че Хосе-старши вика нещо на сина си. Хосе-младши се обърна надясно към вратата за коридора към задния изход. Изглежда, не бе схванал, че това го извежда точно на пътя на втория мъж, който се приближаваше по другата пътека. Хосе-младши побягна по коридора, а вторият нападател скочи от пътеката и го последва, след което и двамата изчезнаха от полезрението на камерата в задната част на фармацията.
Другият въоръжен без никакво колебание се приближи до гишето и вдигна оръжието си. Хосе-старши на свой ред вдигна ръце пред гърдите си в универсалния жест, че се предава, но стрелецът мушна оръжието си между вдигнатите ръце и го простреля от упор в гръдния кош. Куршумът прониза тялото му и се заби в шкафовете зад него. Хосе-старши отстъпи крачка назад и се удари в тях, после рухна на пода с все така вдигнати пред гърдите ръце.
– Мамка му, на този не му мигна окото – прошепна Систо, който досега не бе гледал видеото.
Никой не му отговори. Всички гледаха в изумление.
Секунди след падането на Ескивел в коридора се появи вторият стрелец. Идваше откъм задния коридор, явно след застрелването на Хосе-младши. Приближи се до гишето и бръкна отдолу, където беше бялото пластмасово кошче за боклук. Изтърси съдържанието му на пода, след което тръгна между стелажите с лекарства, като отваряше чекмеджетата и изтърсваше хапчетата и капсулите в кошчето. Междувременно другият убиец наблюдаваше входната врата, хванал с две ръце оръжието си в готовност да го използва. Бош отново осъзна какъв голям късмет е, че нямаше още жертви – клиенти, влезли в аптеката, без да осъзнават каква опасност ги дебне вътре. Защото убийците не изглеждаха като хора, които биха оставили свидетели.
Деветдесет секунди след влизането си убийците изчезнаха в коридора към задния изход.
– Смятаме, че в уличката отзад ги е чакала кола с шофьор – каза Лурдес. – Иска ли някой да види записа още веднъж?
– Не, благодаря – отговори за всички Тревино. – Някакво видео със смъртта на сина?
– Нямаме. Задният коридор не е бил под наблюдение с камера – каза Лурдес.
– А от улицата? – настоя Тревино. – Нищо ли нямаме, което да показва тия двама мръсници без маски?
– Нищо – каза Лурдес. – Има камери в двата края на мола, но те не са засекли нищо интересно.
– Смятаме, че са слезли в уличката и са минали през задната врата на „Тримата крале“ – поясни Систо: използваше английското име на бара, намиращ се на два входа от фармацията.