Благодаря.
След по-малко от минута получи отговор.
Кой си?
Той въведе:
Иди на усамотено място. 5 минути.
Погледна си часовника и тръгна обратно към участъка. След пет минути спря на един паркинг и ѝ се обади. Сото прие повикването, но не проговори.
– Лусия, аз съм.
– Хари? Какво правиш, по дяволите? Къде ти е телефонът?
– Толкова ли е трудно да се разбере? Опитвам се да ти спестя забъркването в големия проблем, който се оформя. По някакъв начин, не знам как, това е измама! Можеш ли да ми намериш копие от видеото, което ми показа Тапскот? Онова, на което се виждате как отваряте кашона...
Последва дълга пауза.
– Мисля, че единственият с голям проблем в случая си ти, Хари.
Бош не знаеше какво да отговори. Усети, че нещо в отношението ѝ към него се е променило. Беше паднал в очите ѝ и тя продължаваше да му съчувства, но беше загубил уважението ѝ. Нещо определено не бе наред. Трябваше да погледне пак следственото дело, което тя бе оставила в пощенската му кутия, независимо дали би си го признала, или не. Започваше да си мисли, че го е направила не толкова за да му помогне, колкото да го предупреди за онова, което го очаква.
– Чуй ме – каза Сото. – Залагам си главата на дръвника заради теб, защото... защото бяхме партньори. Сега трябва да оставиш ситуацията да се развие, без да разпердушинваш всичко. Ако не го направиш, ще пострадаш много лошо.
– Да разбирам ли, че за теб не е голям проблем да видиш този човек... този убиец, да напуска „Сан Куентин“ като волна птичка?
– Трябва да затварям. Предлагам ти да прегледаш цялото дело.
Тя прекъсна връзката и Бош остана с телефон в ръката, за който бе похарчил четирийсет долара и който вероятно нямаше да използва повече.
Тръгна към колата си. Беше взел делото на Скайлър и бе оставил папката на пода пред задната седалка. Сото съвсем недвусмислено бе насочила вниманието му към документите. Имаше нещо в новото разследване, към което тя го буташе, нещо, което поне в главата на Алекс Кенеди разбиваше старото разследване. И Бош започваше да подозира, че става дума за повече от ДНК.
Преди да стигне до колата страничната врата на участъка се отвори и през нея излезе Лурдес.
– Хари, тъкмо идвах да те взема. Къде отиваш?
– Просто искам да взема нещо от колата си. Какво има?
– Да тръгваме. Току-що говорих с един следовател от щатската медицинска комисия.
Бош прибра телефона в джоба си и я последва. Седна отпред до нея и тя тръгна да се изтегля на заден ход. Забеляза, че е сложила на централната конзола листче, на което пишеше СФ и „Тера Бела“ – знаеше, че това е кръстовище в близкия квартал Пакоима на Ел Ей. Намираше се точно на юг от Сан Фернандо.
– Пакоима? – попита той.
– Хосе-младши е изпратил до медицинската комисия имейл с оплакване, че една клиника в Пакоима предписва твърде щедро оксикодон11 – каза тя. – Искам да мина покрай нея и да огледам мястото.
– Ясно. И кога е пратил този имейл?
– Преди два месеца. Пратил го е до отдел „Жалби“ в Сакраменто, където имейлът престоял известно време, преди да бъде препратен до отдела за правоприлагане в Ел Ей. Намерих човека, на когото са го възложили, и той ми каза, че всичко е още в много начална фаза. Изобщо не бил разговарял с Хосе-младши – събирал данни, преди да предприемат някакъв ход.
– Събира данни? Искаш да кажеш като например колко предписва клиниката?
– Да. Идентифициране на клиниката, какви доктори има в нея, лицензирана ли е дейността им, брой на издадените рецепти, такива неща. „Ранна фаза“ според мен означава, че още не са направили нищо. Но той каза, че клиниката не е в радара им, и това ми прозвуча като много съмнителна история. Нали разбираш, днес ги има, а утре – като ги надушат властите – са се изпарили. Според него по-големият проблем бил, че не използват легални аптеки. Обикновено аптеките действали в комбина или най-малкото били склонни да не задават въпроси и да изпълняват рецептите.
– Така-а... да кажем, че Хосе-старши не е задавал въпроси. Синът му обаче завършил фармация и с цялото си простодушие решил, че върши добро дело, като посочва с пръст съмнителна клиника.
Лурдес кимна.
– Точно така. Казах ти, че ми се стори добросъвестен. Надушил какво става и веднага съобщил в комисията.
– Ето значи за какво са спорили баща и син... или по-точно за какво са се карали – допълни Бош. – Или Хосе-старши е харесвал парите, които са му носели фалшивите рецепти, или се е страхувал от опасността, свързана с подадената жалба.