Бош извади телефона си и отвори приложението за снимане. Стабилизира телефона на таблото и започна да снима клиниката и буса. Използва вариото, за да направи снимки в едър план на хората, които чакаха да се качат, но остави лицата им нефокусирани.
– Дали сега бусът ще ги прекара през аптеките?
– Възможно е – каза Лурдес. – Според Джери старците били най-добрите мюрета. Направо били безценни.
– И защо?
– Защото организаторите искат хора, които изглеждат достатъчно стари, за да са на „Медикеър“. Раздават им фалшиви карти „Медикеър Д“ и така не се налага да плащат пълната цена на рецептите, които им изпълняват.
Бош поклати глава в удивление.
– Значи „Медикеър“ плаща на аптеките за лекарствата. С други думи, федералното правителство финансира цялата операция.
– Или поне голяма част от нея – потвърди Лурдес. – Според Джери.
Един последен старец зави на ъгъла към клиниката и се насочи към буса. По преценка на Бош в него вече се бяха натъпкали поне десетина мъже и жени. Бяха от всички раси, но ги обединяваше това, че изглеждаха така, сякаш са преживели големи премеждия. Лицата им бяха изпити, а овехтелите им дрехи подсказваха, че не знаят какво е лек живот. Шофьорът – със слънчеви очила и с черна блуза – слезе и заобиколи, за да затвори страничната врата. Бош със закъснение се усети, че трябва да ползва вариото, но преди да успее, шофьорът вече бе в колата, скрит зад отразяващото предно стъкло.
Бусът отлепи от тротоара и потегли по „Тера Бела“ към двамата детективи. Бош скри телефона под таблото.
– Мамка му – ненужно прошепна Лурдес.
Нямаше как да скрият факта, че са в полицейска кола без отличителна маркировка: беше черна, с джанти и мигачи, използвани от държавните институции, монтирани под предната решетка.
Но бусът мина, без да забавя, а шофьорът вътре бе зает с разговор по мобилния си телефон. Бош забеляза, че има брадичка тип „катинарче“ и златен пръстен на ръката с телефона.
Лурдес проследи в страничното огледало как бусът изминава двете преки до „Ел Дорадо“ и завива надясно.
– Дали да не...?
– Защо не – съгласи се Бош.
Тя направи маневра, за да обърне, настъпи педала, стигна до „Ел Дорадо“ и зави след буса. Настигнаха го точно когато отново завиваше надясно по „Пиърс“, където продължи направо, пресече шосето за Сан Фернандо и трасето на метрото, преди да навлезе в паркинга на летище „Уайтман“.
– Виж, това не го очаквах – изсумтя Лурдес.
– Да, странно е – съгласи се Бош.
Бусът спря пред портал на частен хангар и прозорецът на шофьора се спусна. През него се подаде ръка с карта за четец. Бариерата се вдигна и бусът мина под нея. Лурдес и Бош нямаше как да го последват, но имаше външен път, успореден на вътрешния, който им позволи да следват буса извън охранявания периметър. Бусът влезе в един хангар и го изгубиха от поглед.
Паркираха на банкета на обиколния път и зачакаха.
– Какво мислиш? – не издържа Лурдес.
– Нямам никаква идея – призна Бош. – Да почакаме и да видим какво стане.
След няколко минути от хангара изпълзя едновитлов самолет и се насочи към пистата за излитане. След самолета излезе и бусът и потегли обратно към портала.
– Него или самолета? – попита Лурдес.
– Самолетът – каза Бош. – Вече снимах регистрационната табела на буса.
Преброи седем илюминатора зад прозорците на пилотската кабина. Всички щори бяха спуснати. Буш извади химикалка и записа бордовия номер на листчето, на което Лурдес беше записала адреса на клиниката. Отбеляза и часа. Извади отново телефона си и започна да снима рулиращия към пистата самолет.
– Какво, по дяволите, още гледаме тук? – не се стърпя Лурдес.
– Не знам – отговори Бош. – Но записах регистрационния му номер. Ако са подали полетен план, ще го получим.
Погледна към хангара и видя голямата широка врата бавно да се спуска. На ръждясалия метал имаше избелял надпис.
ХВЪРЛИ СЕ!
ПАРАШУТЕН КЛУБ ДСВ
ОБАДИ СЕ ДНЕС! СКОЧИ ДНЕС!
Насочи вниманието си обратно към пистата и мълчаливо проследи рулиращия по нея самолет. Беше бял с тъмнооранжева ивица по дължината на корпуса. Под широката врата за пътници имаше платформа за скачане.
Бош превключи на видеозапис и засне засилващия се самолет, който се издигна във въздуха, насочи се на изток и зави на юг под диска на слънцето.
Гледаха го, докато не изчезна от поглед.
11 Полусинтетичен опиоиден алкалоид, един от многото в състава в персийския мак (около един и половина пъти по-мощен от морфина), който се използва като болкоуспокояващо – Б. пр.