12 От Whiteman (англ.) – букв. превод „бял човек“ – Б. пр.
10.
До контролната кула на „Уайтман“ се стигаше по стълбище в малка административна сграда. Имаше само една рецепционистка, която да спира достъпа на посетителите до стълбището, и тя се предаде без съпротива пред полицейските им значки. Бош и Лурдес се качиха по стълбището и почукаха на врата, на която имаше табела, предупреждаваща „УВД13 – Вход забранен“.
Отвори им мъж, който понечи да вдигне ръка, за да им покаже надписа „Вход забранен“, но се въздържа, когато и той видя значките.
– Полицаи... – въздъхна мъжът. – За състезанията с дръгстери ли става дума?
Бош и Лурдес се спогледаха, защото въпросът ги изненада.
– Не – отговори Лурдес, – интересува ни самолетът, който току-що излетя.
Мъжът се обърна и погледна назад към стаята зад гърба му и прозореца към пистата. Сякаш искаше да се увери, че се намира на летище и че самолетът наистина е излетял. Едва след това погледна пак Лурдес.
– За чесната ли ме питате?
– Самолетът за скокове – уточни Бош.
– Да, гранд-каравана. Известен е и като миниван. Не мога да ви кажа нищо по-конкретно от това.
– Има ли стая, в която да влезем и да поговорим? Става дума за разследване на убийство.
– Ъ-ъ... да, разбира се. Заповядайте.
И изпъна ръка напред, за да ги покани да влязат. Според Бош беше над шейсет и бивш военен — издаваше го стойката му и как бе изпънал ръка, сякаш отдаваше чест.
Кулата бе с малка площ и задължителните прозорци, осигуряващи пълна видимост към целия комплекс на летището. Имаше две работни места – пред радара и комуникационната конзола. Бош направи знак на Лурдес да седне на едното, а самият той се облегна на кантонерката с четири чекмеджета непосредствено до вратата.
– Нека започнем с името ви, господине – каза Лурдес.
Мъжът завъртя към тях седалката на второто работно място, преди да седне на нея с лице към двамата детективи.
– Тед О’Конър.
– Откога работите тук, господин О’Конър? – попита тя.
– О... вече двайсетина години в две различни качества. Дойдох тук след ВВС, където изкарах двайсет и пет, като пусках напалм и други боклуци над чужди земи. След това дойдох тук за нови десет, пенсионирах се, реших, че не ми харесва да съм пенсионер, и след година се върнах. Това беше преди дванайсет години. Може да ви се струва, че да седиш тук цял ден е скучно, но опитайте да прекарате лятото в двойно по-широко място с единичен климатик и ще ви се прииска да е топло и скучно. А и на кого му пука всъщност? Та, искахте да научите повече за чесната...
– Знаете ли от колко време този самолет е тук?
– На хангар е отпреди мен и е сменял собственика си няколко пъти през това време. През последните две години е притежание на компания, базирана в Калексико14. Поне според Бети долу там изпращат фактурите за гориво и наем.
– Как се казва компанията?
– Е, това ще го научите от Бети. Казвала ми го е, но не съм го запомнил... „Сиело“-нещо си. Испанско е, а аз почти не знам испански.
– Още ли се използва за парашутни скокове?
– Надявам се, че не. Хората, които виждам да се качват на този самолет, не биха стигнали до земята живи.
Бош се наведе напред и погледна през прозорците. Видя, че О’Конър има пряка видимост към хангара. Бинокълът върху конзолата би му дал чудесен едър план при отворена врата.
– И какво сте виждали да се случва в онзи хангар, господин О’Конър? – попита Бош.
– Виждам много хора да влизат и да излизат – каза О’Конър. – Много хора, стари... ъ-ъ... ами, като мен.
– Всеки ден ли?
– Кажи-речи. Тук съм само четири дни в седмицата, но всеки ден, когато съм тук, виждам този самолет да каца или да излита, а понякога и двете.
– Знаете ли дали самолетът е предназначен за скокове с парашут?
– Доколкото ми е известно.
– С дълги скамейки от двете страни?
– Точно така.
– И колко души могат да се поберат там наведнъж?
– Този самолет е от удължените с голяма опашна секция. Ако се налага, могат да се съберат... двайсетина души.
Бош кимна.
– Докладвате ли на някого какво виждате? – попита Лурдес.
– Какво да докладвам? – обърка се О’Конър. – Има ли нещо нередно в това да се качиш на самолет?
– Днес регистрираха ли полетен план?
– Те никога не регистрират полетен план. Не им се налага. Дори не се налага да искат разрешение от кулата, стига да спазват ПВП.
– ПВП? Какво е това?
– Правила за визуален полет. Вижте... тук съм, за да осигуря радар на когото му трябва и да насочвам летящите по уреди, когато се нуждаят от мен. Проблемът е, че както сте забелязали, сме в Калифорния и ако навън е слънчево, летите по ПВП, а съгласно ФУГА15 нищо не задължава даден пилот да се свързва с кулата на което и да било летище с общо предназначение. А онзи, който днес бе командир...? Той ми каза само едно, и толкова.