Погледът ѝ подсказваше, че се е променил, след като има желание да спи в затворническа килия. Той ѝ намигна и добави:
– Мога да работя навсякъде. И да спя навсякъде.
Когато трафикът намаля, пресякоха до участъка от другата страна и влязоха. За детективското бюро имаше пряк вход отдясно. Бош отключи вратата с карта и я задържа, за да могат да влязат другите.
Бюрото бе с размерите на гараж за една кола. В средата му имаше три работни места, сбутани едно до друго. Бяха на тримата детективи на пълен работен ден в отдела: Дани Систо, съвсем наскоро повишения Оскар Лусон и Бела Лурдес, само два месеца на работа след продължително възстановяване вследствие на рана, получена при изпълнение на служебните задължения. Стените на отдела бяха скрити зад кантонерки, зарядни устройства за радиостанциите, ъгълче за кафе и масичка за принтер под дъските за съобщения, покрити с работни графици и вътрешни обяви. Виждаха се и многобройни плакати с лицата на издирвани и изчезнали лица, сред които и няколко снимки на Есме Таварес от преди петнайсет години.
Високо на една от стените бе окачен плакат, изобразяващ незабравимите патоци на Дисни – Хюи, Дюи и Луи, каквито бяха използваните с гордост прякори на работещите под тях детективи. Кабинетът на капитан Тревино бе отдясно, а залата за оперативки – отляво. Трета стая бе дадена под наем за офис на съдебните медици и я използваха двама следователи патологоанатоми, които покриваха цялата долина на Сан Фернандо и дори някои райони на север.
И тримата детективи бяха на работните си места пред съответните си работни станции. Неотдавна бяха разбили голяма престъпна организация за кражба на коли и адвокатът на един от заподозрените саркастично ги бе кръстил Хюи, Дюи и Луи. Това се бе превърнало в име на групата им и те го използваха като почетен знак.
Бош видя Лурдес да наднича от бюрото си над преградата и ѝ кимна от благодарност за предупреждението. Беше едновременно и знак, че засега всичко се развива нормално.
Поведе посетителите към залата за оперативки. Това бе звукоизолирана стая със стени, покрити с бели дъски и монитори с плоски екрани. В центъра ѝ имаше маса като за заседателна зала и осем стола с кожена тапицерия. Стаята бе замислена да служи за команден пост в случай на разследване на голямо престъпление, при операции на тактически групи и при координирани действия по време на засягащи обществото кризи като земетресения и размирици. В действителност подобни инциденти бяха рядкост и стаята се използваше основно като трапезария за обеди, а голямата маса и удобните столове я правеха идеална за групово хранене. В стаята се долавяше характерният аромат на мексиканска кухня. Собственикът на „Магали Тамалес“ на Маклей Авеню често донасяше безплатна храна за състава и тя по правило бе поглъщана в залата за оперативки.
– Сядайте – покани ги Бош.
Тапскот и Сото седнаха от едната страна на масата, а Кенеди заобиколи и се настани срещу тях. Бош избра стол в единия край на масата, за да може да държи под око и тримата, седна и попита:
– Е, какво има?
– Ами... нека първо се представим – започна Кенеди. – Ти, разбира се, познаваш, детектив Сото от съвместната ви работа в отдел „Текущи и неразрешени“. Това е детектив Тапскот. Двамата работят с мен по ревизията на случай с убийство, с който си се занимавал преди почти трийсет години.
– Престън Бордърс – каза Бош. – Как е Престън? Последния път, когато се сетих за него, очакваше изпълнение на смъртна присъда в Сан Куентин.
– Още е там.
– И защо се интересувате от случая?
Кенеди придърпа стола си по-близо до масата и опря лакти на нея. Забарабани с пръстите на лявата си ръка, обмисляйки как да отговори на въпроса на Бош, макар да бе ясно, че всички подробности около изненадващата визита са репетирани.
– Придаден съм към Отдела за надзор на присъдите – обясни Кенеди. – Сигурен съм, че си чувал за него. Използвам детективи Тапскот и Сото по някои от случаите, върху които работя, заради опита им в разнищване на неразрешени случаи.
Бош знаеше, че ОНП е нов и действащ след напускането му на ЛАПУ. Създаването му бе в изпълнение на предизборно обещание, дадено в разгара на кампания, в която най-горещо дебатираният проблем бе работата на полицията. Новоизбраният ОП – Так Кобаяши – бе обещал да създаде отдел, чиято основна дейност да е да се занимава с лавината случаи, в които нови методи на криминологията бяха довели до падането на стотици влезли в сила присъди в цялата страна. Не само новата наука бе станала флагман, но старата наука, някога смятана за източник на необорими доказателства, бе развенчана, което разтваряше вратите на затворите за невинните в тях.