– И какво точно ви каза?
– Че маневрира за излитане на изток. А аз му отговорих, че пистата е негова.
– И това ли беше?
– Това беше, освен че го каза с руски акцент. Мисля, че понеже днес имаме западен вятър, искаше да ми подскаже, че го прави с неудоволствие.
– А как разбрахте, че акцентът му е руски?
– Ами просто го разбрах.
– Ясно... След като няма регистриран полетен план, значи няма и документ къде отива, нито кога ще се върне?
– Не се изисква за летище като нашето и за самолет като този. – О’Конър посочи към прозореца, сякаш въпросният самолет се рееше някъде там.
Лурдес погледна Бош. Изглеждаше изненадана от липсата на мерки за сигурност и контрол кой минава през това летище.
– Ако ви се струва, че денем тук е оживено, наминете някой път вечер – продължи О’Конър. – Затваряме кулата в осем. Оттам нататък летището остава без контрол. Хората могат да си идват и да си заминават, както им се прииска... и го правят.
– Просто оставяте осветлението включено? – предположи Бош.
– Не, осветлението е радиоуправляемо. Всеки може да го включва и изключва от самолета. Единственото, за което има смисъл да се безпокои човек, са състезанията с дръгстери.
– Дръгстери?
– Промъкват се на пистата и си правят нощните гонки на нея. Имахме един случай преди месец... някакъв пич захождал за кацане и едва не се нанизал на един от стърчащите нагоре ауспуси.
Прекъсна ги обаждане по радиото и О’Конър се обърна към конзолата, за да поеме повикването. На Бош му се стори, че захожда самолет от запад. О’Конър съобщи на пилота, че пистата е негова. Хари погледна Лурдес. Тя повдигна вежди и Бош кимна. Беше ясно – нямаха представа дали онова, за което разпитват, има нещо общо с тяхното разследване, но онова, което бяха видели преди малко – няколко мъже и жени да бъдат прехвърлени от клиниката направо в самолета и после да излетят, без поне някой да ги преброи колко са, – беше крайно необичайно, а лекотата, с която бе направено, бе смайваща.
О’Конър стана от мястото и се наведе през конзолата, за да погледне през прозореца. Вдигна бинокъла си, за да види по-добре, и каза:
– Един захожда.
Бош и Лурдес запазиха мълчание. Бош не беше сигурен дали е редно да прекъсва наблюдението на О’Конър и евентуалната процедура по приземяването. След малко от запад се зададе малък едномоторен самолет и меко кацна. О’Конър записа регистрационния номер на опашката в клипборда и го окачи на кука на стената отдясно на себе си. След това пак се обърна към детективите.
– Какво друго мога да ви кажа?
Бош посочи клипборда и попита:
– Изглежда, документирате всяко излитане и кацане през работно време, нали?
– Не сме длъжни – отговори О’Конър. – Но, да, правим го... ако сме тук.
– Може ли да хвърля един поглед?
– Абсолютно.
О’Конър свали клипборда от стената и го подаде на Бош. Няколко страници от него документираха трафика през летището. Самолетът, направил най-много излитания и кацания, беше с регистрационния номер, който Бош бе записал по-рано – самолетът за скачане с парашут.
Той върна клипборда на О’Конър. Възнамеряваше да го изземе официално със заповед за претърсване.
– Има ли някакви камери по пистите и в хангарите?
– О, да, имаме камери – отвърна О’Конър.
– Колко време съхранявате записите?
– Не съм сигурен... може би месец. От ЛАПУ идваха, за да видят записи на състезанията с дръгстери, и чух, че са гледали до няколко седмици назад
Бош кимна. Беше добре да се знае, че могат да се върнат за видеозаписа, ако се наложи.
– Така-а... да резюмираме с няколко думи – обади се Лурдес. – Това летище по същество предлага неограничен достъп при кацане и излитане. Не се изисква полетен план, не е нужен манифест на пътниците или каргото... няма никакви формалности?
– Горе-долу е така – потвърди О’Конър.
– И няма начин да се разбере каква е крайната дестинация на този самолет... гранд-каравана?
– Ами... зависи. В крайна сметка се очаква да се лети с включен транспондер. Ако пилотът е спазвал правилата и е включил транспондера, това ще се регистрира, докато самолетът преминава през въздушното пространство на различните контролни кули.
– Можете ли да получите тази информация в реално време? Например в този момент?
– Не, за целта ще трябва да получим уникалния електронен код на транспондера и да подадем заявка. Може да отнеме до ден. Или повече.
Лурдес погледна Бош, който пак кимна – нямаше какво повече да пита.