– Благодаря ви, господин О’Конър – вежливо каза тя. – Оценяваме помощта ви.
Бош и Лурдес изчакаха да се качат в колата, преди да дискутират наученото през последния час.
– Мили боже, Хари – възкликна тя. – Къде, мамка му, са УБТ16, когато човек има нужда от тях? Всеки може да се качи тук на самолет, да го натовари с каквото му скимне, да отлети над град или над водоем и да направи... бог знае какво!
– Страшничко е – призна Бош.
– Каквото и да се случи по-нататък, това трябва да стане известно. Трябва някак да го изпратим на медиите или нещо подобно...
– Нека видим първо как се вписва в нашата картинка, преди да ни се нахвърлят медиите.
– Ясно. Но, като стана дума за нашия проблем, какво следва нататък?
Бош се замисли за момент.
– Отиваме в центъра. Да поговорим с човека от медицинската комисия.
Лурдес кимна и запали двигателя.
– Джери Едгар. Каза ми, че навремето е работил в ЛАПУ.
Бош я погледна изненадано.
– Какво, да не би да го познаваш? – попита тя.
– Да, познавам го. Работехме заедно в Холивуд. Някога... Бях чул, че се е пенсионирал и че продава къщи в Лас Вегас.
– Не, тук си е – увери го Лурдес.
13 Управление на въздушното движение – Б. пр.
14 Малък град на 200 км източно от Сан Диего и на 100 км от Юма, Аризона. Името е комбинация от Калифорния и Мексико. – Б. пр.
15 ФУГА (Federal Aviation Agency) – Федерално управление на гражданската авиация – Б. пр.
16 УБТ (от TSA – Transport Security Administration) – Управление по безопасност на транспорта; орган на федералните власти със задача да осигури свобода на придвижването за хора и стоки – Б. пр.
11.
Калифорнийската медицинска комисия имаше офис в административната сграда „Роналд Рейгън“ на три преки от централата на ЛАПУ. Това означаваше четирийсет и пет минути влачене в трафика през смога по пътя от Пакоима. Някъде по средата Лурдес се обади на Джери Едгар и му съобщи, че идва с партньора си да се видят с него. Едгар се сопна, оправдавайки се с вече насрочена среща, и поиска да се договорят предварително за ден и час, но тя му каза, че партньорът ѝ е Хари Бош, и сега вече Едгар не можеше да откаже. Само каза, че ще разчисти графика си за деня.
Паркираха на платения паркинг. Едгар ги чакаше във фоайето на административната сграда. Поздрави Бош топло с неловка прегръдка. Бяха минали няколко години, откакто не се бяха виждали очи в очи, нито лично, нито служебно. Последният есемес, който Бош помнеше Едгар да му е пращал, бе със съболезнования по повод смъртта на бившата съпруга на Бош преди няколко години. Бош бе чул, че след това старият му приятел се пенсионирал, но не бе получил покана да присъства на партито по този случай и дори не знаеше имало ли е парти. И все пак двамата бяха разплели няколко случая, възложени на отдел „Убийства“ в Холивуд. Такъв отдел в Холивуд вече не съществуваше – всички убийства се поемаха от Западното бюро или отдел „Грабежи и убийства“. Какво да се прави, времената се меняха.
При полицаите истинската проверка на едно партньорство става, когато един полицай се обади със зов за помощ. Реакцията е да зарежеш всичко и да се отзовеш, натиснал газта до дупка, профучавайки през трафика с включени светлини и сирена, само и само да стигнеш навреме до изпадналия в затруднено положение колега. Истинските партньори поемат по една страна в колата на всяко кръстовище, докато се носят през града – шофьорът поема лявата, пътникът до него – дясната, и двамата крещят: „Дай път!“, докато колата се носи, без да забелязва светофарите. Нужно е голямо доверие да не поглеждаш към другата страна, след като партньорът ти се е погрижил да е чиста. С истински партньор не проверяваш. Знаеш! Когато Бош и Едгар бяха партньори, Бош се бе уловил, че проверява другата страна на улицата. За външен наблюдател това можеше да изглежда като расова стена, издигната между двамата. Едгар беше чернокож, а Бош – бял. Но и при двамата по-скоро ставаше дума за нещо друго, за нещо под кожата. Беше разлом във възгледите им за работата. Ставаше дума за разликата между това как полицаят работи по случай и как случаят работи върху полицая.
Но нищо от тези наслоения не изплува на повърхността, когато двамата се погледнаха в очите и неловко се прегърнаха. Едгар бе с бръсната глава и Бош се запита дали щеше да го познае, ако не знаеше, че това наистина е старият му партньор.
– Последното, което знам за теб, е, че си окачил значката, преместил си се във Вегас и продаваш имоти – каза Бош.
– О, не-е... – проточи Едгар. – Това продължи около две години и след това се върнах тук. Но ти...! Знаех, че никога няма да можеш да се откажеш окончателно, но смятах, че ще свършиш в областната прокуратура или нещо подобно. Но Сан Фернандо? Перфектната дупка за Хари Бош.