Лурдес го изгледа и Едгар ѝ намигна и каза с усмивка:
– Шегувам се. Но пък Хари винаги си е бил потаен.
След което заряза усмивката и ги поведе към асансьорите. Качиха се и Едгар натисна бутона за четвъртия етаж. После попита:
– Е, как е дъщеря ти?
– Следва – отговори Бош. – Втора година.
– Уха – каза Едгар. – Направо не мога да повярвам.
Едгар не познаваше Мади, така че явно просто убиваше времето с празни приказки. Не каза нищо друго, докато се изкачваха. Слязоха на четвъртия етаж и Едгар използва карта, за да отвори една врата, на която имаше голям герб, представляващ седмоъгълна звезда, заобиколена с думите „Калифорнийско управление за защита на потребители“.
– Бърлогата ми е тук.
– С потребителите ли се занимаваш? – попита Лурдес.
– Точно така, в разследващия отдел по качество на здравеопазването съм. По-точно осигуряваме изпълнение на решенията на медицинската комисия.
Поведе ги към малък кабинет с отрупано бюро и столове за двама посетители. Тримата седнаха и веднага преминаха по същество.
– Значи този случай, по който работите... – започна Едгар. – Предполагам, смятате, че има връзка с жалба, подадена до нас от една от жертвите?
Гледаше Лурдес, но тя и Бош се бяха споразумели на идване, че Хари ще поеме водещата роля, макар Бела да бе осъществила първия контакт с Едгар. Бош познаваше Едгар и най-добре щеше да знае как да насочи разговора в изгодна за тях насока.
– Още не сме напълно уверени в това – каза Бош. – Но нещата сочат натам. Имаме видеозапис и нашият прочит е, че става дума за убийства, маскирани като обир. Двама стрелци, маски, ръкавици, никакво бавене, никакви гилзи. Смятаме, че мишена е било момчето, което ни доведе до неговата жалба. Бил е свястно хлапе – няма досие, не е забъркан с банди, завършил фармация, белязан да успее в живота. С баща му имали неразбирателство за нещо и е възможно да е ставало дума за изпълнението на рецепти, издадени от онази клиника.
– Тъжната ирония е, че хлапето вероятно е могло да следва именно благодарение на парите, направени от баща му с изпълнение на онези нередовни рецепти – подхвърли Едгар.
– Тъжно е, наистина – съгласи се Бош. – Та какво стана със сигнала на хлапето?
– Окей – въздъхна Едгар. – Както казах на детектив Лурдес, жалбата кацна на моето бюро, но още не съм предприел нищо по нея. Изрових я, след като разговаряхме, и ако се съди по датата на изпращане и завеждане при нас, документът е събирал прах в Сакто пет-шест седмици, преди някой да го забележи и да ми го възложи. Бюрокрация... Чувал си тази дума, нали, Хари?
– Чувал съм я.
– Срокът на давност за тези закононарушения е три години. Щях да се заема със случая рано или късно, но горчивата истина е, че по-вероятно щяха да минат още два месеца, преди да направя нещо по него. На бюрото ми има повече отворени преписки, отколкото мога да поема. – И той посочи купчината папки на бюрото си и лавицата отдясно. – Както всички останали в тази сграда, големият ни проблем е недостигът на персонал. По щат на отдела ни се полагат шестима следователи и двама деловодители, за да покриваме цялата околия, но вместо това сме четирима плюс един, а на всичко отгоре миналата година ни натресоха и половината Ориндж Каунти. Само пътуването до Ориндж и обратно отнема половин ден.
Едгар сякаш полагаше всички усилия да обясни защо досега по жалбата не е било предприето нищо и Бош усети, че го прави заради съвместната им работа в миналото. Бош бе толкова взискателен партньор, че Едгар винаги се бе намирал под натиск да дава най-доброто от себе си, така че въпреки изминалите години и сега се опитваше да се извини и оправдае пред Бош. Това изпълваше Бош едновременно със съжаление и нетърпение.
– Всичко това ни е ясно – каза Бош. – Никой никога няма всичко, от което се нуждае, такава е системата. Просто се опитваме да ускорим някои действия, понеже имаме двойно убийство. Какво можеш да ни кажеш за онази клиника в Пакоима, за която се отнася подадената жалба?
Едгар кимна и отвори една тъничка папка. В нея имаше един-единствен лист и Бош разбра, че Едгар не е успял да свърши нищо по случая след като Лурдес се бе обадила и го бе информирала, че идват.
– Проверих случая – каза Едгар. – Клиниката е лицензирана с предмет на дейност оказване на спешна помощ в Пакоима. Докторът, който я притежава, се казва Ефрам Ерера, но аз проверих регистрационния му номер в УБН17 и...
– Какъв е този регистрационен номер в УБН? – спря го Бош.