– Всеки лекар има нужда от регистрация в УБН, за да може да издава рецепти. Всяка аптека трябва да провери този изписан на рецептата номер, преди да започне да слага хапчетата в шишенцето. Засечени са големи злоупотреби с фалшиви и откраднати номера. Проверих номера на доктор Ерера и установих, че в продължение на две години не е изписал нито една рецепта, след което обаче от миналата година изписва рецепти като развързан. Говоря за стотици ежеседмично.
– Стотици хапчета или стотици рецепти?
– Рецепти, предписания. Изчислено в брой хапчета, сигурно говорим за хиляди.
– И какво ти казва това?
– Потвърждава, че става въпрос за фабрика за хапчета и че жалбата на момчето не е била безпредметна.
– Знам, че вече си го обяснил на Бела, но би ли ме ограмотил и мен малко? Тези фабрики за хапчета... каква е схемата?
Едгар кимна енергично, докато Бош формулираше въпроса си, явно доволен от възможността да демонстрира експертността си пред човека, който винаги се бе съмнявал в качествата му.
– Наричат хората, занимаващи се с това, капери – започна той. – Те въртят цялата далавера, но за да може всичко да сработи, са нужни безскрупулни доктори и аптеки.
– Каперите не са доктори или фармацевти, така ли? – уточни Бош.
– Не, те са босовете. Започва се, като те отварят клиника или отиват в съществуваща клиника в западнал квартал. Свързват се с доктор мошеник, който практикува на косъм от отнемане на правата му. Много от лекарите, работещи в центрове за предписване на медицинска марихуана, са идеалните кандидати. Каперът влиза при такъв и му казва: „Докторе, искаш ли да получаваш пет бона седмично за работа две сутрини в моята клиника?“. Това са добри пари за такава работа и сделката е сключена.
– И се започва писане на рецепти.
– Точно така. Каперите изпращат сутринта на опашка мюретата си и те получават рецепти от доктора без никакъв преглед, след което излизат от кабинета, качват се в буса и каперът ги развозва по аптеките, за да получат хапчетата. Обикновено в схемата участва повече от една аптека, за да разпределят натоварването и възможно най-дълго да не се набиват на очи. Много от тези хора имат по няколко документа за самоличност и могат да посетят по две-три места ежедневно, без да бъдат засечени от компютрите. Няма никакво значение, че фалшивите документи са калпави, понеже аптекарят така или иначе е в схемата. Той съзнателно не се вглежда в нищо съмнително.
– И след това хапчетата се предават на капера?
– Абсолютно. Повечето от мюретата са наркозависими. Каперът е представител на големия бос и се отчита нагоре по йерархията, като сред задълженията му влиза никой да не се нагълта с тези хапчета. Така че държи всички в буса, после в аптеките влизат най-много по двама, които веднага предават получените хапчета, след като се върнат в буса. Каперът им дава от заработеното, за да поддържа наркозависимостта им и да имат стимул да се явяват на „работа“. Държи ги надрусани и обикаля с тях по маршрутите. Това е като капан – хванат ли се веднъж, няма измъкване.
Бош се сети за мъжа със слънчевите очила и катинарчето, който шофираше пълния с възрастни хора бус, кимна и каза:
– Какво става по-нататък?
– Хапчетата се пласират – продължи Едгар. – Стигат до улицата, където са наркоманите. Петдесет и пет хиляди мъртви, откакто е започнало всичко това. Колкото във Виетнамската война. Тъжна количествена статистика, зад която стоят безумни пари. Толкова много хора забогатяват покрай тази криза – това е най-бързо развиващата се „индустрия“ в страната. Помниш ли как говореха за банките и Уолстрийт, че били прекалено големи, за да паднат? Същата работа е и тук – прекалено са големи, за да ги ударят.
– Давид и Голиат – замислено каза Бош.
– Несравнимо по-зле – възрази Едгар. – Нека ти разкажа една история, която казва всичко. Редовното вземане на наркотици, ако не ти е известно, задръства „тръбопровода“ – тоест изключва стомашно-чревния тракт. Крайният резултат е, че се запичаш... не можеш да се изтропаш. И ето че една от големите фармацевтични компании измисля разслабително по рецепта, което върши работа, но струва двайсет пъти по-скъпо от легално продаваното без рецепта разслабително. И изведнъж акциите на компанията буквално се изстрелват в космоса. Започват да продават такива количества от този медикамент, че могат да си позволят рекламна кампания по националните телевизии. Но естествено и дума не обелват, че е пристрастяващо и т.н. Показват само някакъв пич, който си коси моравата и, „Ау, не може да се изака, милият“, та защо не поискате от вашия доктор да ви предпише това? А Уолстрийт започва да инвестира в компанията и по медиите започват да текат реклами. Всички са доволни, Хари, и от този момент нататък вече няма спиране.