– Говоря с теб, Джери. Кажи ми каквото знаеш.
– Не е много, Хари. Ние само осигуряваме изпълнението на решенията на комисията. Не ни бъркай със звено за борба с организираната престъпност. Чувал съм от моя контакт в УБН, че са някъде в пустинята.
– Коя пустиня? Лас Вегас?
– Не-не, надолу към границата и Калексико. Някъде около Слаб Сити, Бомбай Бийч... ничия земя, която наричат Юга на нищото. Там има всевъзможни изоставени от картелите писти, дори на американската армия, и те използват точно тази инфраструктура, за да прехвърлят хората си насам-натам. Там, в нищото, е като цигански катун или нещо подобно. Поддържат мобилност. Усетят ли неприятности, веднага се изнасят, разбираш ли? Шибани номади!
– Някакви имена? Кой управлява синдиката?
– Някакъв арменец, който използва руски бандити и пилоти. Викат му Сантос, защото приличал на мексиканец. Но не е. Това е всичко, което знам.
– Ако се знае къде са тези хора и с какво се занимават, защо още никой от властта не е наредил да ги изличат от лицето на земята?
– Това е въпрос към УБН, човече. И аз се чудя за същото. Мисля, че е свързано със Сантос. Искат да се доберат до него, но той е като дим.
– Дай ми име в УБН.
– Хари, виж, недей да...
– Искам само име.
– Добре... Чарли Хован. Той е техният експерт по арменските наркоразпространители. Каза ми, че семейството му е американизирало арменското име Хованян или нещо подобно.
– Чарли Хован. Благодаря, Джери.
Бош погледна Лурдес, за да провери дали тя иска да попита нещо допълнително, но тя поклати отрицателно глава. Беше готова да тръгват. Бош върна погледа си върху някогашния си партньор.
– Оставяме те на мира. Благодаря за съдействието.
Стана и Лурдес последва примера му.
– Хари, има една история. Дето се разправя за Сантос – каза Едгар. – Нямам представа истина ли е, но е добре да знаеш.
– Казвай.
– УБН вербували едно от мюретата му. Пичът бил заклет наркоман и нашите се възползвали от това. Уговорката била да продължава работата си, но да им донася за намеренията.
– И какво станало?
– Сантос някак надушил. Един ден информаторът се качил на самолет с група и излетели в обиколката за деня. Само че когато самолетът кацнал, той вече не бил на борда.
– Изхвърлили го.
Едгар кимна, после каза:
– Там долу е морето Салтон. Чувал съм, че солената вода много бързо разяжда труповете.
Бош също кимна.
– Е, добре е човек да знае с кого си има работа.
– Да. Така че вие двамата... внимавайте – въздъхна Едгар.
17 От Drug Enforcement Agency (англ.) – Управление за борба с наркотиците – Б. пр.
12.
След като си тръгнаха от срещата в „Рейгън“, Бош и Лурдес отидоха пеша в „Никел Дайнър“ за късен обяд. Някога, когато бе работил в ЛАПУ, Бош бе посещавал заведението редовно, но след напускането си не бе идвал. Моника, една от собственичките, го приветства топло с „Добре дошъл“ и явно още помнеше обичайната му поръчка, която бе сандвич с бекон, маруля и домат.
Бош и Лурдес обсъдиха получената от Едгар информация и влязоха в спор дали да се свържат с агента от УБН, който им бе даден за връзка. В крайна сметка решиха да изчакат, докато научат повече за случая и за случилото се около „Ла Фармация Фамилия“ и клиниката в Пакоима. Все още не разполагаха с нищо повече от сигнала на Хосе Ескивел-младши относно клиниката, който единствен свързваше двата случая.
По пътя към Долината им се обади Систо, за да им каже, че е научил някои неща при прегледа на видеото от камерата в аптеката и искал всички от екипа да ги видят лично. Лурдес му каза да подготви стаята за оперативки и го увери, че ще са там преди четири.
Когато колата запълзя из трафика в пиковия час, Бош почувства, че го наляга умората. Направи грешката да облегне глава на прозореца и скоро заспа. След половин час го събуди избръмчаването на телефона в джоба му.
– Мамка му...! – измърмори той, докато изваждаше телефона. – Хърках ли?
– Малко – отговори Лурдес.
Бош успя да приеме позвъняването, преди да се прехвърли на гласовата му поща. Все още не се беше събудил съвсем.
– Сър, обажда се полицай Джерико от следствения отдел на „Сан Куентин“. Детектив Бош ли сте?
– Да. Бош съм.
– Лейтенант Менендес ме помоли да поема искане за вътрешно разследване и да се свържа с вас. Името на затворника е Престън Улрич Бордърс.
– Да. Какво имате за мен?
И Бош бръкна в джоба си за бележник и химикалка. Наклони глава, за да стисне телефона между ухото и рамото си, и се приготви да записва.
– Не е много, сър – каза Джерико. – За него има само един одобрен посетител и това е адвокатът му. Казва се Ланс Кронин.