Бяха застанали в полукръг през големия екран. На него Хосе Ескивел-старши стоеше зад гишето с пръсти върху компютърната клавиатура. Срещу него, от другата страна на гишето, стоеше млада жена с бебе в ръце. На плота се виждаше бял плик за поставяне на изпълнената рецепта.
Докато се извършваше операцията с клиента, през предната врата влезе мъж. Беше с черна голф-блуза и брадичка „катинарче“. Бош веднага позна човека, когото с Лурдес бяха видели да шофира тази сутрин буса от клиниката до летище „Уайтман“. Каперът. Мъжът мина по пътеката между двете редици стелажи, като някак незаинтересовано разглеждаше подреденото на лавиците, сякаш търсеше нещо конкретно.
Но беше ясно, че изчаква.
Ескивел завърши каквото правеше на компютъра и върна на жената с бебето нещо, което изглеждаше като карта за здравна осигуровка. Подаде ѝ торбичката с изпълнената рецепта и кимна в знак, че са приключили. Жената се обърна и излезе от магазина, което бе знак за мъжа да пристъпи пред гишето.
Нямаше и следа от Хосе-младши. Картината беше без звук, но от езика на телата и от жестикулациите бе ясно, че мъжът е ядосан и се кара на Ескивел. Аптекарят направи крачка назад, за да увеличи дистанцията между себе си и гневния посетител, а той първо вдигна пръст в недвусмислен жест на „само още веднъж“ или „за последен път“, след това го свали към гърдите на Ескивел и се наведе през гишето, за да подчертае сериозността на думите си.
И тогава Ескивел допусна явна грешка. Вдигна оправдателно ръце и понечи да каже нещо. Изглеждаше сякаш влиза в спор и словесно отвръща на атаката. А посетителят протегна рязко ръка и го сграбчи за реверите на престилката, дръпна го и го изтегли наполовина през гишето. След това завря лицето си в неговото така, че носовете им почти се допираха. Ескивел се изправи на пръсти, бедрата му се опряха в ръба на гишето. Той инстинктивно вдигна ръце, за да демонстрира разкаяние и да покаже, че не се съпротивлява. Посетителят го задържа в тази неудобна поза, като продължаваше да говори гневно.
И тогава настъпи моментът, който Систо искаше да видят: посетителят вдигна лявата си ръка и опря левия си показалец в слепоочието на Ескивел все едно го застрелва, като за по-изразително ръката му отскачаше назад в имитация на откат. Накрая блъсна аптекаря назад и го пусна. Без нито дума повече се обърна и излезе през предната врата. Хосе стоеше и гледаше уплашено след него.
Систо вдигна дистанционното, за да спре картината.
– Почакай – спря го Бош. – Нека го доизгледаме.
На екрана аптекарят развълнувано закрачи зад гишето. Разтри лицето си с ръце и вдигна поглед, сякаш молеше небето за съвет. Лицето му ясно се виждаше от горната камера и изражението недвусмислено показваше човек в пълна безизходица. След това аптекарят опря ръце на гишето и отпусна глава.
Всичко в позата му казваше: „Какво да правя?“.
Накрая се изправи, отвори едно чекмедже и извади цигари и запалка. Тръгна по коридора към задната врата и излезе от кадър, явно на път към задната уличка, за да изпуши цигара в опит да се успокои.
– Окей – каза Систо. – А сега имаме и това.
Превъртя бързо напред и пусна възпроизвеждане с нормална скорост. Бош отново погледна датата и часа, докато Систо обясняваше ненужно:
– Това е два часа по-късно същия ден. Наблюдавате влизането на сина.
На екрана Хосе-старши стоеше зад гишето и гледаше екрана на компютъра. Синът му влезе в аптеката през предната врата и веднага мина зад гишето. Докато сваляше престилката си от закачалката, Хосе-старши вдигна поглед от екрана и изчака младежа да се обърне към него.
Последва спор между баща и син, като бащата жестикулираше явно умолително – със събрани като за молитва пръсти, – а синът гледаше встрани и клатеше глава в знак на несъгласие. Сцената завърши, като синът съблече престилката, която току-що бе облякъл, захвърли я във въздуха и излезе от аптеката видимо вбесен. Бащата за пореден път остана опрял ръце на гишето, като безпомощно клатеше глава.
– Било му е ясно какво следва – обади се Лусон.
Всички насядаха около масата, за да обсъдят видяното и неговото значение. Лурдес погледна Хари и двамата си кимнаха, за да потвърдят взаимно, че са на едно мнение.
– Мислим, че знаем кой е човекът с черната тениска и слънчевите очила – започна тя.
– Кой е? – не се стърпя Тревино.
– Той е един от онези, които наричат „капери“. Работи за клиника, която действа като „фабрика“ за хапчета. Видяхме го днес да разкарва хора – хора, които носят незаконно издадени рецепти в аптеки като тази на семейство Ескивел. Смятаме, че бащата е бил затънал до шия в далаверата, а синът вероятно се е опитвал да се измъкнат.