В мига, в който Кенеди спомена новото си назначение, Бош разбра за какво става дума. Бордърс, човекът, за когото се смяташе, че е убил три жени, но бе осъден за само едно убийство, бе направил последен опит да се спаси след трийсет години в очакване на смъртта.
– Това сигурно е някакъв майтап – не повярва Бош. – Бордърс? Наистина ли? Сериозно ли сте се захванали точно с неговия случай?
Премести поглед от Кенеди към стария си партньор, Сото.
Чувстваше се тотално предаден.
– Лусия? – подкани я той.
– Хари – каза тя, – трябва да го изслушаш.
1 Голяма верига магазини в САЩ за мъжко облекло – Б. пр.
2 Квартал в района Долина Сан Фернандо на Лос Анджелис – Б. пр.
2.
Бош се чувстваше така, сякаш стените на стаята се затварят около него. В мислите си – а и такава бе реалността – бе извадил Бордърс от играта завинаги. Не вярваше, че на садистичния сексманиак някога ще му боднат иглата, но очакването на изпълнението на смъртна присъда си е преживяване, което само по себе си не е за завиждане. Във всички случаи поне изолацията бе най-малкото, което Бордърс заслужаваше. Бяха го вкарали в „Сан Куентин“ на двайсет и шест. За Бош това означаваше поне петдесетина години живот в единична килия. По-малко, ако извадеше късмет. Много затворници в Калифорния предпочитаха самоубийството пред чакането на иглата.
– Не е толкова просто, колкото си мислиш – каза Кенеди.
– Така ли? – удиви се Бош. – Защо не ми обясниш?
– Задължение на ОНП е да разглежда всички законно подадени молби за преразглеждане на присъди. Прегледът, който извършваме, е първата фаза, която се провежда вътрешно, преди случаите да отидат в ЛАПУ или друг правоохранителен орган. Когато даден случай отговори на условията за определено ниво на загриженост, преминаваме на следващата фаза и правоохранителните органи извършват комплексно разследване.
– И разбира се, в този момент всички подписват декларации за неразгласяване на информацията. – Бош гледаше Сото, докато го казваше. Тя отмести поглед.
– Абсолютно – потвърди Кенеди.
– Не знам какви точно доказателства ви е предоставил Бордърс или адвокатът му, но мога да те уверя, че всичко това е пълна дивотия – каза Бош. – Той е убил Даниел Скайлър и всичко друго е прах в очите.
Кенеди не реагира, но от изражението му Бош разбра, че го е изненадал, че все още помни името на жертвата.
– Да, след трийсет години още помня името ѝ – натърти Бош. – Също така помня Дона Тимънс и Вики Новотни, двете жертви, за които твоят офис твърдеше, че не сме събрали достатъчно улики, за да предявим обвинение. Те включени ли са в комплексното ви разследване?
– Хари... – обади се Сото в опит да го успокои.
– Бордърс не е внесъл никакви нови доказателства – каза Кенеди. – Всичко си е било в ръцете ни.
Това едва не нокаутира Бош. Кенеди говореше за веществените доказателства по случая. Това на свой ред означаваше, че е имало улика, прибрана от местопрестъплението, която оневинява Бордърс за престъплението, а това на свой ред предполагаше некомпетентност или – още по-лошо – злоупотреба със служебно положение, в смисъл че той или не е забелязал някакво веществено доказателство, или съзнателно го е „пропуснал“.
– За какво говорим все пак? – попита Бош.
– За ДНК – поясни Кенеди. – Това не е било част от случая през осемдесет и осма. Делото се е слушало още преди ДНК да бъде разрешена за използване в наказателните дела в Калифорния. Чак след година за първи път се представя и приема от съда във Вентура. А в окръг Ел Ей това става още една година по-късно.
– Ние не разполагахме с ДНК – възрази Бош. – Просто намерихме вещи на жертвата, скрити в апартамента на Бордърс.
Кенеди кимна на Сото.
– Отидохме в архива и отворихме клетката – каза тя. – Знаеш как се прави. Занесохме дрехите, взети от жертвата, в лабораторията за серологическо3 изследване.
– Правиха ѝ серология още преди трийсет години – напомни Бош. – Но тогава търсеха ABO маркери вместо ДНК4. И не намериха нищо. Сега ще ми кажеш, че...
– Намериха сперма – намеси се Кенеди. – Нищожно количество, но намериха. Науката явно се е развила след онова убийство. И установиха, че спермата не е от Бордърс.
Бош поклати глава.
– Окей, ще захапя стръвта. Чия е?
– На изнасилвач на име Лукас Джон Олмер – отговори Сото.
Името бе напълно непознато на Бош. Той трескаво започна да мисли какъв номер е бил извъртян и как това да бъде разобличено, без дори за секунда да допусне, че е сгрешил, когато е закопчал белезниците около китките на Бордърс.