– Олмер е в „Сан Куентин“, нали? – предположи той. – Цялата работа е толкова...
– Не, не е – прекъсна го Тапскот. – Мъртъв е.
– Повярвай, Хари, и ние можем някои неща – добави Сото. – Не сме тръгнали с готова хипотеза. Олмер никога не е бил в „Сан Куентин“. Починал е в Коркоран преди две години и никога не се е срещал с Бордърс.
– Скъсахме си задниците в проверки от неделя досега – отново се намеси Тапскот. – Двата затвора са на петстотин километра един от друг и двамата нито са се познавали, нито някога са комуникирали помежду си. Чукаш на грешна врата.
Имаше някакво злорадство в начина, по който говореше Тапскот, сякаш му казваше: „Я сега да те видя“. На Бош му идеше да го зашлеви през устата. Сото знаеше какво може да вбеси Бош, затова сложи успокоително ръка върху неговата.
– Хари, вината не е твоя – каза тя. – На лабораторията е. Докладите им са запазени. Прав си, тогава те не са намерили нищо. Пропускът е техен.
Бош я погледна и издърпа ръката си изпод нейната.
– Наистина ли вярваш на това? – попита я. – Защото аз не вярвам. Бордърс е. Той е зад всичко това... по някакъв начин. Усещам го.
– Но как, Хари? Ние не открихме нищо съмнително.
– Кой е бил в клетката с веществените доказателства след слушането на делото?
– Никой. Всъщност последният отварял онази клетка си ти. Оригиналните печати с твоя подпис и ръкописна дата бяха непокътнати. Покажи му видеото.
И тя кимна на Тапскот, който извади телефона си, пусна видеоклипа, завъртя екрана към Бош и уточни:
– Това е в Пайпър Тек.
Пайпър Тек беше огромен комплекс в деловия център на града, където се намираше документалният архив на ЛАПУ, както и архивният склад за веществени доказателства, заедно с отдела за пръстови отпечатъци и авиоотрядът, използващ просторния като стадион покрив на сградата за хеликоптерна площадка. Бош знаеше, че използваният в архива протокол за работа със съхраняваните там материали е безукорен. Допускаха се само положили клетва полицаи, които трябваше да предоставят служебните си карти и да оставят пръстовите си отпечатъци, за да изтеглят веществените доказателства за който и да е случай. Кашоните се отваряха в зона за оглед, намираща се под денонощно видеонаблюдение. Но това беше видео на Тапскот, записано с телефона му.
– Това не беше първата операция на ОНП, така че си имаме собствен протокол – обясни Тапскот. – Един от нас отваря кашона, друг записва всичко случващо се. Няма значение дали те там използват свои видеокамери. Както можеш да видиш, печатите са непокътнати и няма следи да са манипулирани.
Видеото показваше Сото да поднася кашона пред камерата и да го завърта, така че да се види от всички страни, че печатите са в първоначалния си вид. Капаците на кашона бяха запечатани със старите етикети, използвани през 80-те. През поне последните две десетилетия полицейското управление използваше червено тиксо, което се късаше и отлепяше, ако някой се опиташе да го манипулира. Но през 1988 за запечатване на кашони с веществени доказателства се използваха бели правоъгълни стикери с надпис Веществени доказателства, изследвани от ЛАПУ и редове за подпис и дата на запечатването. Сото се отнасяше към кашона с досада, зад която Бош разчете убедеността ѝ, че само си губят времето. Бош смяташе, че поне до този момент тя е на негова страна.
Тапскот даде в близък план печатите върху горния капак на кашона. Бош различи собствения си подпис върху горния централен стикер, до който се четеше датата 09-09-1988. Знаеше, че тази дата документира запечатването на кашона в края на процеса. Бош бе върнал веществените доказателства, бе запечатал кашона и го бе завел в архива в случай, че евентуално обжалване доведе до отмяна на присъдата и делото бъде върнато в съда. Бордърс обаче не бе обжалвал и кашонът, както изглеждаше, бе останал на стелажа в архива, гарантиран срещу евентуално разчистване, защото той бе имал предвидливостта да го надпише съвсем ясно със „187“ – члена за убийство в калифорнийския наказателен кодекс, което за работещите в архива означаваше „Да не се изхвърля“.
Докато Тапскот обработваше кашона, Бош разпозна своя почерк по поставените стикери върху всички съединения на кашона, включително тези на дъното. Винаги го бе правил до момента, когато въведоха в обръщение специалното червено тиксо.
– Върни назад – внезапно каза той. – Искам да разгледам предишния подпис.
Тапскот натисна няколко бутона и постави клипа на пауза върху едрия план с подписа на Бош, който се наведе, за да го разгледа внимателно. Подписът бе избледнял, но изглеждаше нефалшифициран.