– Окей – каза той неохотно.
Тапскот продължи възпроизвеждането на видеото. На екрана Сото взе макетния нож, вързан на верижка към масата за оглед, и разряза етикетите, за да отвори кашона. После започна да изважда от него различни неща, сред които облеклото на жертвата и плик с изрязаните ѝ нокти, като назоваваше отчетливо всеки предмет, за да бъде надлежно регистриран. Сред нещата, които спомена, беше медальон във формата на морско конче, изиграл ключова роля за осъждането на Бордърс.
Преди видеото да свърши Тапскот спря възпроизвеждането и прибра телефона в джоба си.
– И така нататък, и така нататък – въздъхна той. – Никой не се е ебавал с кашона, Хари. Извадихме от него неща, които са били там, когато самият ти си го запечатал след процеса.
Това, че Тапскот – практически непознат – се бе обърнал към него на малко име, подразни Бош. Той обаче потисна раздразнението си и помълча малко: обмисляше за първи път възможността трийсетгодишната му вяра във възтържествуването на справедливостта да се е крепяла на лъжа.
– Къде са я намерили? – попита след малко.
– Какво да са намерили? – не го разбра Кенеди.
– ДНК-то – нетърпеливо уточни Бош.
– Микроточка на пижамата на жертвата – отговори Кенеди.
– Лесно за пропускане през 87-а – каза Сото. – Тогава сигурно са използвали само черна светлина5.
Бош кимна, после попита:
– И какво следва?
Сото погледна Кенеди – този въпрос явно влизаше в сферата на неговата компетентност.
– Ще има слушане по подадена молба за хабеас6, насрочено в Състав 107 за следващата сряда – отговори прокурорът. – Ние ще се присъединим към адвокатите на Бордърс и ще пледираме пред съдия Хоутън да отмени присъдата и да го освободи.
– Господи – въздъхна Бош.
– Освен това адвокатът му уведоми градските власти, че ще заведе иск – продължи Кенеди. – Свързахме се с градския прокурор, откъдето ни уведомиха, че се надяват на споразумение. Вероятно става дума за седемцифрена сума.
Бош заби поглед в масата. В момента не можеше да погледне никого в очите.
– И трябва да те предупредя – завърши Кенеди, – че ако не бъде постигнато споразумение и той заведе иск във федералния съд, искът може да бъде насочен лично срещу теб.
Бош кимна. Знаеше го. Искът за накърняване на гражданските права, заведен от Бордърс, щеше да направи Бош лично отговорен за нанесените щети, ако градските власти не поемеха обезщетението. И понеже преди две години Бош беше осъдил кметството да възстанови пълната му пенсия, сега едва ли щеше да се намери и един човек в градската прокуратура, проявяващ дори минимален интерес да възмезди Бош за щетите, присъдени на Бордърс. Единствената мисъл, пробиваща през тази мрачна реалност, бе за дъщеря му. Той щеше да остане само със застраховката си, която щеше да премине към нея, когато той си отидеше.
– Съжалявам – каза Сото. – Ако имаше някакъв друг...
И спря. Той бавно вдигна поглед към нея и каза:
– Девет дни.
– Какво искаш да кажеш? – не го разбра тя.
– Слушането е след девет дни. Това е времето, с което разполагам, за да открия как го е направил.
– Хари, занимаваме се само с това от пет седмици. Няма нищо. Всичко се е случило преди Олмер да бъде засечен от нечий радар. Единственото, което знаем, е, че тогава не е бил в затвора и е пребивавал в Ел Ей – установихме къде е работил. Но ДНК-то си е ДНК: на пижамата ѝ има ДНК на мъж, впоследствие осъден за многократни отвличания с изнасилване. Във всички случаи е имало проникване в къща... доста сходно със Скайлър. Но без убийството. Не знам... погледни фактите. Никой прокурор на света не би се занимавал с това, а още по-малко би постъпил различно.
Кенеди прочисти гърлото си.
– Дойдохме тук от уважение към теб и към всички случаи, които си разнищил през годините. Не искаме да сме противници в този случай. Това не би свършило добре за теб.
– А не ти ли е хрумвало, че всеки от тази „разнищени“ от мен случаи ще се окаже застрашен от тази история? – попита го Бош. – Отвориш ли вратата пред този тип, можеш веднага да я отвориш и пред всички останали, които съм прибрал на топло. Дори да го припишем на лабораторията, пак е същото – опозорява се всичко.
Облегна се на стола и се загледа в старата си партньорка. Някога ѝ беше наставник. Тя трябваше прекрасно да съзнава какво означава всичко това за него.
– Ситуацията е каквато е – каза Кенеди. – Не можем да я променим. Имаме задължение: „По-добре сто виновни да бъдат освободени, отколкото един невинен да бъде осъден“.
– Спести ми изопачения си бенфранклиновски цитат7 – сопна се Бош. – Намерихме улики, свързващи Бордърс с изчезването и на трите жени, а вие пасувахте за два от случаите, защото някакъв сополив прокурор решил, че не му стига. Това просто не се връзва с нищо. Искам деветте дни, за да проведа собствено разследване, и искам достъп до всичко, с което разполагате, и всичко, което сте направили.