Търговският район бе отсечка между две преки на Сан Фернандо Роуд, която разполовяваше градчето през центъра и бе осеяна с магазинчета, фирмички, барове и ресторанти. Намираше се в историческата част на града и беше подпрян в единия край от голям универсален магазин, затворен и пустеещ от няколко години, все още с надпис „Джей Си Пени“ на фасадата. Повечето други надписи бяха на испански, а фирмите обслужваха основно испаноезичното мнозинство на града, но това бяха най-вече приемни за организирани на сватбени тържества, quinceanera8 салони, магазини за стоки втора ръка и складове за продажба на мексикански стоки.
Пътуването от полицейския участък до местопрестъплението им отне три минути. Колата беше без отличителна маркировка. Бош се постара колкото можа да забрави за случая Бордърс и наученото в залата за оперативки, за да може да се съсредоточи върху непосредствената задача.
– И какво знаем? – попита той.
– Двама убити във „Фармация Фамилия“ – каза Лурдес. – Обадил се клиент, който влязъл и видял едната жертва. Патрулът намерил втората отзад. И двамата са служители. Приличат на баща и син.
– Синът е пълнолетен?
– Да.
– Обвързаност с банди?
– Не се знае.
– Друго?
– Това е. Гудън и Сандърс тръгнаха натам, когато приехме сигнала. Извикани са и съдебните лекари на шерифа.
Гудън и Сандърс бяха двамата патоанатоми, обитаващи отдадения им под наем офис в детективското бюро. Беше късмет да са на разположение и толкова наблизо. Бош помнеше как, докато бе работил в ЛАПУ, му се бе налагало да чака по час и повече до появата на експертите по съдебна медицина.
Макар след пристигането си в Сан Фернандо да бе разкрил вече три неразрешени случая, това щеше да е първото му разследване на терен тук. Това предполагаше, че ще има активно местопрестъпление с жертви на пода, а не снимки в папки за ориентиране. Протоколът и темпото щяха да са съвсем различни и това несъмнено щеше да го посъживи, въпреки че все още бе разстроен след срещата, от която току-що бе избягал.
Лурдес зави към мола, а Бош погледна напред и разбра, че разследването вече е започнало не както трябва. Три полицейски коли бяха паркирани пред входа на аптеката, а това означаваше недопустимо близко. Трафикът по двете ленти пред мола не бе спрян, а шофьорите караха съзнателно бавно в опит да разберат каква е причината за това полицейско оживление.
– Отбий тук – нареди той. – Онези коли са много наблизо, така че ще трябва да накарам да ги изтеглят и да затворят улицата.
Лурдес направи както ѝ бе казано и паркира пред бар на име Tres Reyes9, достатъчно далече от нарастващата тълпа зяпачи, които се трупаха през аптеката.
Слязоха и тръгнаха през тълпата. Между полицейските коли бяха опънати жълти ленти за отцепване на местопрестъпления, а двама полицаи разговаряха прави до багажника на една от колите, докато трети стоеше с палци под катарамата на колана – типичната поза на полицай – и наблюдаваше вратата на аптеката.
Вратата бе подпряна с чувал с пясък, явно изваден от багажника на полицейската кола. Началник Валдес не се виждаше, както впрочем и никой от другите разследващи, а това означаваше, че всички те са вътре.
– Мамка му... – промърмори той, докато тръгваше към вратата.
– Какво? – неспокойно попита Лурдес.
– Прекалено много бавачки... – изсумтя Бош. – Изчакай тук.
И влезе в аптеката, като остави Лурдес отвън.
Помещението бе малко, със само няколко пътеки между ниски стелажи, отиващи навътре до задния щанд, където всъщност се намираше и самата аптека. Зад щанда стоеше Валдес в компанията на Систо и Лусон. Гледаха надолу към онова, което Бош се досещаше, че е един от труповете. Тревино не се виждаше никакъв.
Бош изсвири с пръсти късо и ниско, което привлече вниманието им, после им махна да излязат пред щанда. След това се обърна и излезе през вратата.
Застана пред нея и когато тримата го последваха, избута с крак чувала с пясък, та вратата да се затвори, и попита:
– Началник, мога ли да започна?
Погледна Валдес и го изчака да му кимне. Искаше да поеме командване над разследването и държеше това да е ясно за всички присъстващи.
– Действай, Хари – каза Валдес.
Бош се увери, че е привлякъл вниманието на всички полицаи, и започна:
– Окей, слушайте всички. Първият ни приоритет е да опазим местопрестъплението, което в момента не правим. Искам патрулните полицаи да изтеглят колите си и да затворят пресечката в двата ѝ края. Опънете лента. Никой не бива да влиза без разрешение. Искам в двата края табели, на които да се записват имената на всеки полицай или криминалист, влязъл на територията на местопрестъплението. Записвайте също и регистрационния номер на всяка напуснала кола.