Никой не помръдна.
– Не го ли чухте? – обади се Валдес. – Размърдайте се. Вътре на пода имаме двама цивилни. Дължим на тях и на управлението да си свършим работата както трябва.
Патрулните полицаи забързаха към колите си, за да изпълнят нарежданията на Бош. След това Бош и детективите се разделиха и започнаха да изтласкват насъбралите се на улицата минувачи. Някои задаваха на висок глас въпроси на испански, но Бош не им отговори. Оглеждаше внимателно лицата на онези, които му се бе паднало да избута възможно най-далече. Не бе изключено убиецът да е сред тях. Нямаше да е за пръв път.
След установяването на местопрестъпление, разделено на две зони, Бош, началникът и тримата детективи се събраха отново пред входа на аптеката. Бош отново погледна Валдес за потвърждение, че разполага с нужните пълномощия, защото не очакваше следващите му ходове да се приемат добре.
– Мога ли, началник? – попита за всеки случай.
– Ти ръководиш, Хари – потвърди Валдес. – Как смяташ да го направиш?
– Окей... трябва да ограничим хората в очертанията на местопрестъплението – започна Бош. – Докараме ли го до съд, ако адвокатът ни види да се прескачаме един друг, това ще му даде повече неща, за които да се захване и около които да посее смут в журито. Така че там ще влязат само двама души и тези двама сме Лурдес и аз. Систо и Лусон, вие поемате външния периметър. Искам да обходите двата края на улицата. Търсим свидетели и камери. Ние...
– Ние пристигнахме тук първи – заяви Лусон и кимна към Систо. – Случаят е наш и на нас се полага да сме вътре.
Лусон беше към четирийсетте и бе най-възрастният от тримата щатни детективи, макар да имаше най-малък опит като такъв. Беше прехвърлен в отряда едва преди половин година, след като бе прекарал дванайсет години в патрула. Повишението бе дошло, за да се запълни вакуумът след отпуска на Лурдес, а след връщането ѝ Валдес бе намерил пари в бюджета да го задържи в отряда, понеже точно тогава бе имало пик в битовите престъпления, приписван на местната банда СанФèрите. Бош го бе наблюдавал след повишението и бе заключил, че е добър и сериозен детектив... удачен избор от страна на Валдес. Но още не бе имал повод да разследва случай с него, докато с Лурдес вече бяха работили заедно. И сега искаше тя да поеме случая.
– Няма да стане – отсече той. – Случаят се възлага на Лурдес. Вие двамата със Систо ще обходите по две преки в двете посоки с център това място. Интересува ни колата, с която са се измъкнали. Освен това търсим видеозапис и искам двамата да го откриете. Това е много важно.
Видя, че Лусон се бори с подтика отново да оспори разпореждането му, но погледна Валдес, който стоеше, кръстосал ръце на гърдите си, и не забеляза в истинския началник никаква индикация за несъгласие с Бош.
– Разбрано – примири се Лусон.
Двамата със Систо се разделиха и тръгнаха в противоположни посоки. Систо си спести възраженията, но на лицето му имаше виновно изражение.
– Ей, момчета... – подвикна им Бош.
Лусон и Систо спряха и се обърнаха към него. Бош направи знак на Лурдес и началника, за да покаже, че включва и тях, и обясни:
– Вижте, не се правя на арогантен задник. Опитът, който имам, почива на маса издънки. Но ние се учим от грешките си, а за над трийсет години разследване на убийства, бог ми е свидетел, че съм направил много. И сега просто се опитвам да използвам онова, което съм научил на гърба си. Ясно...?
Лусон и Систо неохотно кимнаха и се заловиха с възложената им задача.
– Записвайте регистрационни табели и телефонни номера – извика им Бош и веднага осъзна, че е ненужно да им го напомня.
След като останаха сами, началникът се събуди за живот.
– Хари – каза Валдес, – да поговорим за момент.
Бош го последва и Лурдес остана самичка на тротоара. Началникът заговори тихо:
– Виж, разбирам какво правиш с онези двамата и ми е ясно за ученето чрез грешки. Но искам ти да водиш случая. Бела е добра, но тя е отскоро пак с нас и още не е навлязла в ежедневието. Това... убийство... е точно с каквото си се занимавал трийсет години. Точно онова, заради което си тук.
– Това ми е ясно, началник. Но наистина не е добре аз да водя официално случая. Трябва да мислим за когато опрем до съда. Както се оформят нещата, отиваме към процес със съдебни заседатели и не е хубаво водещият следовател да е нещатен. Трябва ти Бела. Опитат ли да подронят репутацията ѝ, тя ще им разкаже играта след случилото се с нея миналата година, след преживяното и след завръщането ѝ на работа. Тя е герой и е точно онзи, когото искаш да видиш изправен като свидетел. Да не говорим, че наистина е добра и според мен е готова за предстоящото. Освен това... аз мога да имам проблеми с идването ми от... отвън. Проблеми, които могат да ни загубят много време и да ни отклонят от същественото. Сериозно – не ти трябвам като водещ.