– Да, защото го беше набрал срещу мен и нея. Та днес научих, че са го пуснали от същия арест няколко часа преди нея. И ако двамата се засекат на улицата, той ще си го изкара на нея или ще намери начин да я използва, за да си набави следващата доза. Не мога да допусна да се случи нито едното, нито другото.
Бош беше чувал, че в подземния свят на наркоманите не е необичайно мъж да работи в комбина с жена, като ѝ осигурява защита, докато тя припечелва чрез предлагане на сексуслуги. И много често подобно сдружение бе против волята на жената.
– Уф, Хари, не знам – каза Едгар. – Къде си?
– Срещу ареста във Ван Найс – отговори Бош. – Огледах наоколо, но не я забелязах.
Този път паузата бе по-дълга.
– Хари, какво става? Искам да кажа... доста време мина, но аз още помня Елинор.
Бившата съпруга на Бош и майка на дъщеря му. Вече покойница. Бош бе забравил, че двамата с Едгар бяха партньори, когато той се бе запознал с нея и се бяха оженили. Едгар, изглежда, също бе доловил приликата ѝ с Елизабет Клейтън.
– Виж, не е това – отговори Бош. – Тя ми направи услуга, докато бях под прикритие. Задължен съм ѝ, а сега тя е накъде на улицата. Както и онзи тип Броуди.
Едгар не каза нищо, но се усещаше, че не е убеден.
– Трябва да затварям – продължи Бош. – Ако се сетиш за нещо, обади ми се, партнер.
И затвори.
32.
Потегли на север по булевард „Ван Найс“, като поглеждаше всеки пешеходец и във всяка ниша на всяка фасада на всеки магазин или фирма. Знаеше, че става дума за игла в купа сено, но нямаше никакви други идеи. Мина му през ума да се обади на дежурния в участъка във Ван Найс, за да го помоли да изпрати искане до всички патрули в района, но знаеше, че в неделя вечер броят на колите из улиците ще е минимален, а и искане от СФПУ няма да бъде разгледано с висок приоритет. А и можеше да му донесе неприятности, ако началник Валдес започнеше да му задава същите въпроси като Джери Едгар.
Затова продължи самостоятелното си издирване. Зави на „Роскоу“ и пое на юг. След двайсетина минути му се обади Едгар.
– Хари, още ли я търсиш?
– Да, имаш ли нещо?
– Виж, съжалявам за съмненията си отпреди малко. Сигурен съм, че имаш основателна причина да...
– Джери, имаш ли нещо за мен, или само си бъбрим, за да убием време? Защото аз...
– Добре де, имам нещо. Имам...
– Дай ми го тогава.
Бош спря до тротоара, за да чува по-добре и може би да си води бележки.
– Имаме нещо тук, което наричаме „горещи“ – каза Едгар. – Говоря за доктори, които са попаднали в радара ни като вероятно замесени с капери и писане на съмнителни рецепти. Говоря за доктори, на които базираме случаите.
– И Ефрам Ерера е сред тях?
– Още не, понеже не бях завел онова оплакване, помниш ли?
– Да.
– Както и да е, преди малко се обадих на една колежка и я попитах за Ван Найс. Тя ми разказа, че имали сто „горещи“, които въртели клиники по „Шърман Уей“. При това става дума за работа без почивен ден. Имало информация, че ако си жена и ти трябва рецепта, докторът ще ти предложи отстъпка срещу „специална услуга“, ако се досещаш какво имам предвид. Бил над седемдесетте, но...
– Как се казва клиниката?
– „Шърман Хелт енд Мед“ на пресечката „Шърман Уей“ и „Кестър“. Докторът се казва Али Рохат. Наричали го Али Химика, защото предписвал лекарства – „химия“ – и бил „всичко в едно“, тоест изписвал рецептата и я изпълнявал. Ако твоето момиче е в курс как стават нещата, няма как да не знае за него.
– Тя не е „моето момиче“, но ти благодаря за информацията, Джери.
– Шегувах се, човече. Все още си Хари Коравия след толкова години.
– Да, така е. Този Али Химика... как така не сте му дръпнали шалтера, след като се знае за него?
– Както ти казах преди, Хари, това е трудна материя: медицинска бюрокрация, бюрокрацията в Сакраменто... Но един ден ще му пуснем кепенците.
– Добре, благодаря за помощта. Сетиш ли се за още нещо, веднага ми се обади.
Бош затвори и потегли. Направи обратен завой и пое нагоре по „Ван Найс“ към „Шърман Уей“, където зави на запад. Пресече на „Кестър“, без да забележи клиниката. Продължи още няколко пресечки и зави обратно.
На второто минаване я видя на вътрешен ъгъл на пазарен център, разположен на малък площад. Имаше отворени магазин за алкохолни напитки и пицария, паркингът бе наполовина пълен с коли. Бош свали сенника, за да се маскира донякъде, и влезе. Мина през паркинга, без да изпуска клиниката от поглед. Имаше и пряк път към задна улица или може би друг паркинг. Входът на клиниката беше именно в този пряк път, което му даваше естествено визуално прикритие. С бърз поглед Бош забеляза, че пред вратата на клиниката се тълпят хора, но не можа да идентифицира никого.