– Елизабет!
Тя бавно вдигна поглед към приближаващия се към нея Бош. Пусна ръката си в скута и прикова поглед в неговия. Той видя пламъчето на разпознаването, но му се стори, че тя се затруднява да си спомни откъде го познава.
– Ще се погрижа за теб. Колко ти даде?
Започна да я загръща с чаршафа, за да прикрие голотата ѝ. Тялото ѝ бе изпосталяло и той искаше да отмести поглед от него, но не го направи. Тя пъхна едната си ръка между краката си, но това не бе от свенливост, а по-скоро като жест на някаква плаха защита.
– Няма да ти направя нищо лошо – увери я той. – Помниш ли ме? Дойдох да ти помогна.
Никаква реакция.
– Можеш ли да станеш? Можеш ли да се облечеш?
Рохат влезе в стаята зад него.
– Не можете да влизате тук! Тя е пациент и вие...
– Какво си ѝ дал? – заплашително се извърна към него Бош.
– Няма да дискутирам терапията на пациент с...
Бош се хвърли върху него и го прикова към стената. Главата на Али се удари в плаката, илюстриращ жизненоважните органи в човешкото тяло. Бош го сграбчи за реверите на бялата докторска манта и го притисна с тялото си.
– Ти не си никакъв доктор, ти си чудовище! Не ми пука колко си стар и ще те пребия до смърт тук, в тази стая, ако не отговориш на въпросите ми. Колко ѝ даде?
Този път Бош зърна в очите му истински страх.
– Предписах ѝ две осемдесетмилиграмови дози оксикодон заради болката. Те се усвояват постепенно във времето и би следвало да се вземат поотделно, но докато не съм бил в стаята тя ги е смляла и ги е изсмъркала наведнъж. Това я е вкарало в свръхдоза. Но вината не е моя.
– Глупости, не е твоя! Преди колко време стана това?
– Два часа. Третирам я с налоксон и тя ще се оправи, което си личи по това, че е в състояние да седне.
– А какво ѝ направи, докато не е била на себе си? Изчука ли я, лайно такова?
– Не съм. Правихме секс преди това. Тя прие. Беше по взаимно съгласие.
– Взаимно, дрън-дрън! Отиваш в затвора!
Гневът на Бош надделя и както бе хванал Рохат, той го завъртя от стената, към която го притискаше, така че главата му се отметна, а когато го пусна, тялото му се свлече на пода като мокър парцал. Дръпна лявата си ръка назад, за да нанесе нокаутиращия удар. Но преди да забие юмрук в лицето му, от интеркома на стената до вратата се разнесе избръмчаване.
Бош се поколеба. Това даде на Рохат време да вдигне ръце, за да се предпази или поне да намали силата на предстоящия удар.
– Моля те... – изхленчи докторът.
– Хей, познавам те – обади се Елизабет.
Бош свали лявата си ръка и използва дясната, за да изтласка Рохат към интеркома.
– Кажи им да се разкарат.
Рохат натисна бутона за говорене.
– Затворено е, съжалявам.
Погледна Бош за одобрение.
И тогава от интеркома се разнесе познат на Бош глас:
– Аз съм Джери Едгар от Медицинската комисия на Калифорния. Отворете незабавно!
Бош кимна. Старият му партньор се бе отзовал.
– Иди да го пуснеш – нареди той на Рохат.
33.
Докато Бош помагаше на Елизабет да се облече, Едгар влезе в стаята.
– Хари, видях колата ти отвън и реших, че може да имаш нужда от помощ.
– Имам, партнер. Помогни ми да я облечем. Трябва да я изведа оттук.
– Да повикаме линейка? Това е лудост.
– Просто я дръж. Вече идва на себе си.
Бош се мъчеше да обуе дънките на тънките ѝ като клечки крака. Успя да я убеди да се задържи права, а после Едгар я задържа така, докато Бош издърпа дънките над костеливия ѝ ханш.
– Искам да си ходя – изстена тя.
– Точно това правим, Елизабет – успокои я Бош.
– Той е гаден шибаняк – каза тя.
Бош беше на път да се съгласи, но преди това огледа стаята.
– Ей, къде е Рохат?
Едгар също огледа стаята, но Рохат го нямаше.
– Не знам...
– Аз ще се оправя с нея. Иди да провериш.
Едгар излезе. Бош завъртя Елизабет с гръб към себе си. Бързо взе бледожълтото яке от купчината нейни дрехи на пода и го разпери пред нея.
– Ще го облечеш ли? Ще вземем другите ти дрехи с нас.
Тя взе якето и започна да пъха ръцете си в ръкавите. Бош внимателно свали чаршафа от раменете ѝ и го пусна на пода. Сега видя цялата татуировка отзад на рамото ѝ:
ДЕЙЗИ
1994–2009
Петнайсетгодишно момиче. Това обясняваше някои неща и го караше да е още по-убеден, че трябва да се погрижи за Елизабет.
Като се движеше абсолютно механично, Елизабет успя да облече якето, но се запъна с ципа. Бош я извъртя към себе си и го вдигна. След това плавно я бутна към масата за преглед, за да може да ѝ обуе чорапите и обувките.