– Пред тази врата стои един човек, който е тук заради теб. Казва се Сиско. Бил е там, където си ти сега.
– Моля те, не мога!
– Можеш. Но трябва да го поискаш. Дълбоко в душата си. Трябва да осъзнаеш, че си в бездната, но искаш да се измъкнеш от нея.
– Не-е-е-е... – простена тя.
Сега Бош знаеше, че сълзите ѝ са истински. Между пръстите ѝ виждаше страха в очите ѝ.
– Предписвал ли ти е някой лекар субоксон? Помага. Ще носиш бремето на абстиненцията, но помага.
Тя поклати глава и пак скръсти ръце на гърдите си.
– Помогнало е на Сиско. Ще помогне и на теб. Но трябва да издържиш, и по-важното – трябва да поискаш да издържиш.
– Казвам ти, нищо не помага. Не мога да бъда спасена.
– Виж, знам, че си загубила някого. Има го написано на кожата ти. Знам, че това те е вкарало в дупката. Но помисли за Дейзи. Това ли е краят за теб, който тя би искала?
Елизабет не отговори. Отново вдигна ръце пред очите си.
– Разбира се, че не – продължи Бош. – Тя не би искала това.
– Моля те – изплака Елизабет. – Искам да се махна оттук.
– Елизабет, само ми кажи, че искаш това да свърши. Кимни ми и ще го направим.
– Аз дори не те познавам! – изкрещя безсилно тя.
– Права си – призна Бош спокойно. – Но аз знам, че за теб има по-добро бъдеще. Кажи ми, че го искаш. Заради Дейзи.
– Искам да се махна оттук!
– Няма къде да отидеш. Това е истината.
– Мамка ти!
– Остани тук, Елизабет. Кажи ми, че искаш да опиташ!
Тя спря да се крие зад ръцете си и ги отпусна безжизнено в скута си. Погледна встрани от него, надясно.
– Хайде – подкани я Бош. – Заради Дейзи. Време е...
Клейтън затвори очи, стисна ги и каза:
– Добре, ще опитам.
34.
Бош пристигна за срещата с петнайсет минути закъснение. Холър вече беше в сепарето в задната част на ресторанта. Бош седна срещу него. Чудеше се ще може ли да сложи някаква храна в стомаха си. Реши да не рискува.
– Закъсня и изглеждаш ужасно – коментира Холър вместо поздрав.
– Благодаря – каза Бош. – Нека само кажа, че последните седемдесет и два часа не бяха сред най-добрите в живота ми.
– Тогава да се заемем с добрите новини, брат ми. На път сме да планираме твоето въздигане от пепелта.
– Звучи ми прекрасно.
– За твое сведение, през въпросните седемдесет и два часа се случиха много неща. Бих искал Сиско да ми е подръка за тази част от историята, но той не ми отговаря след като се чухме с него за последно в събота.
– Не можеш ли ти да ми разкажеш?
– Естествено, че мога. Основното е, че разполагаме със сериозна верига от доказателства, стига да можем да вкараме крак в процепа на вратата, образно казано. Това ще е ключовият момент. ОП и Кронин яростно ще настояват да бъдем изключени от слушането, но аз мисля, че имаме сериозен аргумент в полза на това да ни допуснат да се явим. Затова искам да изрепетираме твоето възмущение.
– Няма никаква необходимост да го репетирам. И Бордърс ли ще е там?
– Съдията е издал заповед за прехвърляне. Докато сме там, вероятно ще го докарат с бус.
– Да, след като е там и толкова близко до свободата, аз ще съм зареден с всичкото възможно възмущение, което ти е нужно.
Холър кимна. Бе искал да чуе точно това.
– Сега... колкото и тревожен да е онзи материал в „Таймс“, той всъщност ще сработи в наша полза – обясни адвокатът. – Причината е, че това прави случая обществено достояние и щатът няма да може да заяви, че професионалната ти репутация не е сериозно пострадала. Ще е ясно като бял ден.
– Добре – каза Бош. – Доволен съм, че това ще удари по онзи задник Кенеди.
– Да. Сега нека се подготвим за всички евентуалности. След като се аргументирам, съдията ще иска да те изслуша в кабинета си. Вчерашната история гарантира пълно медийно покритие, поради което съм сигурен, че съдията ще иска да чуе на спокойствие твоята версия, преди да направи всичко достояние на медиите. Имаш ли проблем с това?
– Не, никакъв.
Сервитьорката дойде и Бош си поръча кафе. Холър си поръча малка порция палачинки и сервитьорката тръгна да изпълни поръчката.
– Не искаш ли да ядеш? – попита Холър.
– Не и в момента – отговори Бош. – Кажи нещо за Спенсър, онзи на гишето. Как се развиха нещата покрай него след като престанах да мога да ги следя?
– Снощи му вдигнахме кръвното.
– Какво означава това?
– Връчихме му призовка. Това го изплаши до смърт, понеже не допускаше, че сме наясно къде се опитват да го скрият.
– Окей, върни малко назад. Ако помниш, мен ме нямаше от петък. Последното, което знам, е, че Сиско го следеше и го засече да се среща със съпругата на Кронин на паркинга на книжарницата. Какво стана след това?