– На следващата сутрин отново му пратих Сиско. „Кронин и Кронин“ явно вече подозираха, че си намислил нещо и няма да се предадеш лесно. Така че се опитаха да скрият Спенсър до слушането, за да нямаме достъп до него. Само че Сиско и момчетата му вече го бяха надушили и просто го проследиха до скривалището му в Лагуна. Това се оказа вилата им за уикендите. Жалко, че не можа да видиш изражението му, когато му треснаха призовката.
– Ти там ли беше?
– Не, щеше да е в нарушение на правилата аз да му връча призовката. Но това не ме лиши от удоволствието.
Холър извади телефона си и продължи, докато търсеше видеото.
– Сиско ми се губи от вчера... не сме се чували. Така че аз организирах издаването на призовката и я изпратих по факса на мой познат частен детектив в околия Ориндж – Лорин Сакс, бивш шериф на околията и истинска красавица. Хората там не случайно ѝ казват Секси Сакси. Тя се занимава основно с брачни дела – нали се сещаш, ходи по баровете да дебне дали съпругът се заиграва, такива неща. Има видеоочила, с които излиза при акции, и аз ѝ казах, че искам запис на връчването на призовката. Ето какво ми изпрати.
Холър обърна към него телефона си, за да се вижда. Хари се наведе по-близко, за да чува звука. Екранът показваше врата. Картината бе както я виждаше Сакс. Ръката ѝ се протегна и почука по вратата. Настъпи тишина, но през оцветеното стъкло на вратата се забелязваше някаква сянка – някой явно стоеше от другата страна на вратата.
– Господин Спенсър – разнесе се гласът на Сакс, – отворете вратата, моля.
Реакцията на суровия ѝ тон бе продължаваща тишина.
– Господин Спенсър – каза Сакс, – виждам ви. Отворете вратата, ако обичате.
– Коя сте вие? – чу се отвътре. – Какво искате?
– Имам документи от юридическо естество, които трябва да подпишете. От Лос Анджелис са.
– Нямам представа за какво говорите.
– Вашата юридическа форма е „Кронин и Кронин“, нали така? В такъв случай документите се отнасят точно до вас.
Никаква реакция. След доста време се чу завъртане на ключ и вратата се отвори няколко сантиметра. Някакъв мъж надникна през процепа с едно око. Но в пролуката се видя и част от лицето му. Беше Спенсър. Очите му се разшириха, когато Сакс ловко напъха сгънат бял документ през вратата. Спенсър се опита да я затвори, но – това не се виждаше на видеото – Сакс бе сложила крак в пролуката на прага. Документът попадна вътре. Сакс отстъпи крачка и вратата се затръшна.
– Това е призовка, изискваща присъствието ви в съда сряда сутринта – обясни Сакс. – Документът го изяснява в подробности. Ако не се явите, подлежите на задържане и арест от полицията в Лос Анджелис. На ваше място не бих пропуснала да се явя.
– Аз не съм Тери Спенсър.
– Господине, аз изобщо не използвах името „Тери“, а в призовката е вписано „Терънс“. Не се подвеждайте да използвате тази тактика, за да избегнете явяването си в съда. Призовката ви е връчена напълно законно, господине, и актът на връчването е надлежно документиран. Ако не се явите или излъжете, че не сте били призован, само ще ядосате съдия от Върховния съд и вероятно вашия работодател, който е Полицейското управление на Лос Анджелис.
Никаква реакция. Сакс постоя пред вратата още малко, след което посегна и почука още веднъж, този път по-леко, почти съчувствено.
– Един съвет, господин Спенсър? Елате с адвокат. И имайте предвид, че изборът на Кати Кронин би представлявал конфликт на интереси. Нейната фирма защитава интересите на Престън Бордърс, не вашите. Приятен ден, господине.
Гледната точка на камерата се извъртя на 180 градуса и последва спускане по застланата с каменни плочи пътека към чакаща кола. Местоположението бе явно сред хълмовете на Лагуна и Бош успя да зърне кобалтовосиния океан над покрива на дома на отсрещната страна на улицата.
Видеоклипът свърши и Холър си прибра телефона. Погледна усмихнато Бош.
– Готино, а? Мисля, че доста добре се оправихме с господин Спенсър.
– Какво мислиш, че ще направи?
– Надявам се да се яви. Казах ѝ да наблегне на предупреждението за ядосването на съдията и работодателя му. Това може би ще го убеди да се яви.
– Ти ли ѝ каза да му подскаже да дойде с адвокат? Адвокатът може да му нареди да се възползва от Петата поправка24.
– Може би. Но сметнах, че си заслужава риска. На нас ни трябва да отрежем Кронини, а не да ги известяваме какво се готви.
– Схващам това, но ако той се възползва от Петата поправка, може да не разберем как е сложил доказателството в онзи кашон.
– Можем да се примирим с това някои тайни да останат неразкрити, стига да спечелим. Сещаш се какво имам предвид, нали?