– Сещам се. С какво друго разполагаме?
– Да, има нещо, за което ми трябваш, братко. Сиско е изчезнал – дано не злоупотребява с нещо, – а на мене ми трябва следовател. Бих искал да открия...
– Май трябва да те информирам, че Сиско работи за мен. От вчера следобед. Не по този случай. Става дума за личен въпрос.
Холър се изсмя: възприемаше казаното като шега.
– Сериозно ти говоря – подчерта Бош.
– Личен въпрос? – повтори Холър. – Какъв личен въпрос, за бога?
– Помага на мой приятел и не мога да се разпростирам. Мога само да повторя, че нямаш нищо общо с това.
– Имам всичко общо, щом резултатът е, че не разполагам със следовател. Какво става, по дяволите?
– Виж, случаят беше спешен и той ми трябваше. Ще се освободи скоро и може би тогава ще мога да ти разкажа всичко. Но ти разполагаш с мен. Спомена, че искаш да откриеш нещо или някого. Кой? Какво?
Холър го изгледа продължително, после каза:
– Кой. Искам да открия Дайна Скайлър.
На Бош не му трябваше много време да се сети за името. Дайна беше по-малката сестра на Даниел. Тя беше онази, която бе трябвало да посети Даниел през уикенда.
Визитата така и не се бе състояла, но Дайна бе пристигнала от Холивуд, Флорида, по време на процеса, за да даде свидетелски показания в потвърждение на плановете на сестрите да заживеят заедно и да превземат Холивуд със силата на чара си. Дайна беше година и половина по-млада от Даниел, която се бе отнасяла закрилнически с нея. От свидетелската скамейка тя бе говорила за любовта им към филма „Бяла Коледа“, защото разказвал историята за успеха на две сестри. Беше разказала на съдебните заседатели как изпълнявали свой аранжимент на песента „Сестри“ от филма пред родителите си при всяко съвместно празнуване.
Дайна бе силен свидетел в процеса по време на фазата за определяне на наказанието. Бош винаги бе смятал, че точно нейните прочувствени свидетелски показания бяха наклонили везните в полза на смъртната присъда.
– Мисля, че може да ни е полезна заради емоционалния заряд, който носи – каза Холър. – Искам съдията да разбере, че семейството не е станало безразлично, че сестрата на жертвата е в съдебната зала и че той трябва да внимава да не сгреши.
– Тя беше много въздействаща по време на процеса.
– А премести ли се тук, както бяха планирали със сестра ѝ?
– Да, премести се. В началото поддържахме контакт, който с годините някак се загуби. В един момент реших, че съм за нея напомняне какво се е случило с Дани, затова спрях да проверявам наред ли е всичко.
– Дани?
– Даниел. Нейните познати я наричаха Дани.
– Ако те допуснат да дадеш показания в сряда – а аз определено ще побеснея, ако това не стане, – постарай се да я наричаш така.
Бош не отговори. Подобни деликатни манипулации от страна на Холър бяха част от неговото ежедневие, но винаги го напрягаха, въпреки че по правило бяха в негова полза. Ако не ги позволяваше на адвокат, работещ срещу него обаче, не биваше да ги позволява и на адвокат, работещ за него.
Холър продължи:
– И как се развиха нещата при нея? Потърсих я в базата данни за филми, но не я намерих. Да не си е сменила името?
– Ъ-ъ... честно казано, не съм в течение. Дори не знам дали е останала в този бизнес.
– Дали ще можеш да я откриеш?
– Ако е жива, ще я открия. Но ако не е в Ел Ей, не знам как бих могъл да я осигуря за сряда сутринта.
– Ясно... Добре, виж какво ще можеш да направиш. Може да извадим късмет.
– Може. Нещо друго?
– За теб това е всичко. Аз обаче оттук отивам на работа и ще се опитам да разработя стратегия.
– Какво значи това?
– Може със сигурност да предположим, че искането ни молбата за отмяна на присъдата да не бъде разглеждана ще бъде атакувано както от ОП, така и от Бордърс. Ще се аргументирам и ще представя на съдията неофициално изложение какво ще внесем като веществени доказателства, ако се стигне дотам. Ще изброя поименно лицата в списъка на нашите свидетели и ще спомена какви свидетелски показания всеки от тях има готовност да даде. Ако убедим съдията, той ще ни допусне до участие и тогава ще им сритаме задниците.
– Схванах. Имаш ли нещо против да тръгвам? Имам някои неща за довършване и искам да се заловя със задачата да открия Дайна.
– Няма проблем, Хари. Прави каквото трябва да правиш. Но до сряда... наспи се добре. Не искам да се явиш в съда и да изглеждаш виновен.
Бош отпи последна глътка от кафето си, „застреля“ Холър с пръст и се измъкна от сепарето. Преди да се отдалечи, Холър го спря:
– Хари, едно последно нещо. Може да си страхотен детектив, но аз си искам Сиско.