V
Първан не можеше да се помръдне; изтеклата от рамото му кръв, умората му и ужасните му сътресения пак го фърлиха в несвяст. Но младостта над всичко надвива. Подир кратък отдих съзнанието му се повърна. Къде е сега? Нищо не видеше в тъмнината; той побара с ръце наоколо: напипа някакви си качета и дреболии, по които позна, че прибежището му е една бакалница… Той си напипа мокрите ръкави и пак неволно изтръпна при мисълта, че това е кръв. Вратичката оставаше зинала наполовина; от нея влизаше струя от нощната дрезгавина и студ.
Минаха, не минаха десетина минути, един човек се показа на прага.
Той влезна дебелашки вътре, хлопна грубо и заключи вратата, като измърмори някаква псувня по сръбски и тръшна нещо тежко на пода. После драсна кибрит и запали една ламбичка, окачена на зида. При мъжделивата светлина Първан видя, че е в една сиромашка бакалница, а стоварените от непознатия неща бяха от друга някоя разбита бакалница. Влезлият вероятно беше стопанина тука. Той бе в силях. Първан разбра, че от него милост няма да чака. Когато обирникът се извърна, Първан с ужас позна Ламба македонеца. В същия момент и Ламбо позна нощния си гост: свирепа ярост изкриви лицето му.
Значи слухът за смъртта на Ламба бил лъжлив?
— Да — пошушна ефрейторът.
— Падна ми, проклето куче, на ръцете — каза Ламбо.
— Убий ме! — продума Първан.
— Ба, ще те погладя… Две години и половина чаках: ти сам ми дойде на крака — изръмжа с глух глас македонецът, като измъкна камата си.
Първан нищо не отговори, една смъртна слабост обфана цялото му същество.
А гърмежите отвън се трещяха и цепеха въздуха…
VI
На сутрешния ден, по пладне, влезна в покорения Пирот и капитан И…ров с ескадрона си. Когато минаваха из една тясна улица, ротмистърът смаян видя изправен до една лавка Първана Лазаров, че му държеше под козирог. До Първана и Ламбо правеше същото.
— Бре, Първане, жив ли си? Дето те не сеят, там никнеш! — извика офицеринът засмян и зарадван.
— Извинете, господин поручик, дойдох таз нощ на гости на един стар приятел — и Първан посочи Ламба.
— Точно така, ваше благородие — поклони се Ламбо, — превързахме му и раната, дребно нещо…
Първан вкратце разправи на началника си своята случка.
Ротмистърът се усмихна, като се чудеше, па каза:
— Браво, браво! Земи си „Краля“, че плаче за тебе, па върви.
„Кралят“ не плачеше, а цвилеше от радост. Когато го яхна, Първан попита Ламба:
— Бай Ламбо, познаваш ли дяда Таска?
— Ручал съм на трапезата му три пъти.
— Хубаво. Дядо Таско казва, че „кръвта вода не става“. Сбогом.
И свали шапката си до коляно, та му се поклони и препусна с ескадрона…
1886