Брус Стърлинг
Двадесет спомена
1. ЕКСПЕРТНИ СИСТЕМИ.
В детството си Николай Ленг имаше учител, който представляваше кибернетична система с холографски интерфейс. Холограмата изобразяваше млада жена от расата на Преобразуваните. Нейната „личност“ беше една сложна взаимодействаща експертна система, създадена от психоинженерите на Преобразуваните. Николай я обичаше.
2. НЕРОДЕН.
— Искате да кажете, че всички ние произлизаме от Земята? — невярващ запита Николай.
— Точно така — любезно отвърна холоизображението. — Първите истински заселници в Космоса са били родени на Земята — били са възпроизведени по полов път. Разбира се, оттогава са минали стотици години. Ти си от Преобразуваните. Преобразуваните са неродени.
— Кой живее на Земята сега?
— Хора.
— О-о — равнодушно каза Николай и бързо загуби интерес към темата.
3. ПОВРЕДЕН КРАК.
Настъпи денят, когато Николай видя за първи път човек от расата на Механичните. Той беше дипломат и търговски представител, установил се в поселището, обитавано от народа на Николай. Николай и още няколко деца от детските ясли си играеха в коридора, когато дипломатът, накуцвайки, мина край тях. Единият му крак бе повреден и ритмично пощракваше и бръмчеше. Приятелят на Николай, Алекс, закуцука като него. Изведнъж мъжът се обърна към тях, а пластмасовите му очи се разшириха.
— Генетични отрепки — изръмжа Механичният. — Мога да ви купя и да ви продам или да ви накълцам на парченца. Вашите писъци ще са като музика за слуха ми.
4. СИВОЗЕЛЕН МЪХ.
Потта се стичаше в обшитата с ширити яка на войнишката куртка на Николай. Въздухът в изоставената станция, все още годен за дишане, бе непоносимо горещ. Николай помагаше на сержанта да приберат всичко ценно от загиналия миньор. Обеззаразеното тяло на убития му сънародник бе изсъхнало, но съвсем запазено. После отидоха в друга част на станцията. На пода откриха трупа на пират от Механичните, проснат неестествено при слабата гравитация. Бил е убит по време на нападението и вече седмици наред тялото му гниеше в костюма. Лицето му бе проядено от покрилия го дебел почти инч сивозеленикав мъх.
5. НИКАК НЕ Е ПОХВАЛНО.
Николай беше в отпуск в Ринг Каунсъл с още двама войници от неговата част. Бяха се запили в един бар с нормална гравитация, наречен „Еклектичният епилептик“. Единият от другарите му беше Саймън Африел, очарователен, амбициозен млад човек, създаден с традиционните методи на старата школа на Преобразуваните. Другият имаше механично присадени очи. Неговата преданост беше съмнителна. Тримата обсъждаха семантични проблеми.
— Географската карта не е самата територия — каза Африел. Изведнъж другият измъкна едва забележим подслушвателен апарат изпод ръба на масата.
— А шпионирането не е никак похвално — саркастично отбеляза той. Повече не го видяха.
…Механичен пират, неизправен, предател на генетичния род. Невидими подслушвателни устройства, определящи и предопределящи твоя живот. Амбициозният млад човек от расата на Преобразуваните в изоставената станция, убит по време на нападението. Психоинженери, обзети от мания за божественост, произвели по полов път изсъхналото тяло на търговски посредник. Предаността на холографската интерфейсна система беше поставена под съмнение. Кибернетичната система му бе помогнала да събере всичко ценно от пластмасовите очи…
6. ЗАМИСЛЕНО, СЪС СЪЖАЛЕНИЕ.
Механичната жена го оглеждаше замислено, със съжаление.
— Тук имам добро положение и сигурна търговия — обясни тя на Николай, — но точно сега съм малко затруднена с наличните капитали. Ти, от друга страна, току-що си избягал от Ринг Каунсъл и разполагаш с известно състояние. На мен ми трябват пари, а на теб — сигурност. Предлагам ти брак.
Николай се замисли върху предложението й. Не знаеше много за обществото на Механичните.
— Това предполага ли и сексуална връзка? — попита той.
Тя го погледна безизразно:
— Искаш да кажеш между нас двамата?
7. СХЕМИ НА ЛИЦЕВОТО КРЪВООБРАЩЕНИЕ.
— Нещо те гложди — каза жена му. Николай поклати глава.
— Да, така е — настоя тя. — Ядосан си заради моята контрабандна сделка с пиратите. Криво ти е, защото нашата корпорация извлича печалби от нападенията над собствения ти народ.
Николай печално се усмихна:
— Може би си права. Не познавам друг, който да разбира най-дълбоките ми чувства така добре, както ти. — Погледна я с обич. — Как го правиш?