Выбрать главу

— Имам скенери за инфрачервено виждане — отвърна му тя. — Анализирам схемите на лицевото ти кръвообращение.

8. ОПТИЧНА ТЕЛЕВИЗИЯ.

Удивително е само като си помисли човек, колко място има в очната орбита. Истинските зрителни механизми бяха изцяло миниатюризирани от протезните инженери на Механичните. Николай беше монтирал и някои други устройства: часовник, монитор за биологична обратна връзка, телевизионен екран и всички те бяха свързани направо с очния нерв. Вършеха му работа, но в началото трудно се оправяше с тях. Наложи се жена му да му помогне по пътя от болницата до неговия апартамент, защото усъвършенстваните зрителни пускови устройства непрекъснато излъчваха телевизионни икономически коментари. Николай се усмихна на жена си с пластмасовите си очи:

— Остани с мен тази нощ — помоли я той.

Тя сви рамене:

— Добре.

Протегна ръка да отвори вратата на апартамента му и умря почти мигновено. Наемният убиец бе намазал дръжката на вратата с бързодействаща отрова, проникваща през кожата.

9. ЖЕРТВИ — ПРЕОБРАЗУВАНИ.

— Вижте какво — каза наемният убиец, чието лице бе като проядено от умора, — не ми обяснявайте идеологическите си съображения… Просто преведете сумата и ми кажете кого искате да очистя.

— Задачата ти е в Ринг Каунсъл — обясни Николай. Беше се натъпкал с емоциотранквиланти, които вземаше, за да преодолее скръбта си, и от време на време му се налагаше да потиска изблиците на неестествена развеселеност. — Става дума за капитан доктор Мартин Ленг от Отдела по безопасност на Ринг Каунсъл. Той ми се пада генетичен роднина. Бягството ми е породило съмнения в неговата преданост. Той уби жена ми.

— Преобразуваните са подходящи за жертви — отвърна убиецът. Тялото му, без ръце и без крака, плаваше по повърхността на хранителния разтвор в прозрачния контейнер, където разнобагрена плазма успокоително докосваше пурпурните краища на включените снопчета нерви. Сервороботът телостроител нагази в контейнера и започна да монтира ръцете на убиеца.

10. ИНВЕСТИЦИЯ ЗА ДЕТЕ.

— Ние признаваме инвестицията ви за това дете, акционерю Ленг — каза му психоинженерката. — Може вие да сте я създали или пък да сте наели технически екип за създаването й, но въпреки това тя не е ваша собственост. Според нашите закони трябва да се отнасяме към нея както към всички останали деца. Тя принадлежи на нашата обединена народна република.

Николай я изгледа с раздразнение:

— Не съм я създал аз. Тя е посмъртен клонинг на загиналата ми съпруга. И принадлежи на корпорацията на жена ми или по-скоро на наследствения фонд, с който се разпореждам аз, като попечител и изпълнител на завещанието… Не, по-точно ще бъде, ако кажа, че тя притежава или най-малкото има право да задържи полуавтономната собственост върху корпорацията на покойната ми жена, която ще стане изцяло нейна собственост след навършване на пълнолетие… Разбирате ли ме?

— Не съвсем. Аз се занимавам с образование, а не с финанси. За какво всъщност става въпрос, акционерю? Да не се опитвате да възпроизведете покойната си жена?

Николай я погледна, като се стараеше да не издаде чувствата си:

— Направих го заради данъците.

…Да остави посмъртния клонинг да трупа печалби от нападенията. Полуавтономната собственост има установен икономически статут. Непрестанни пиратски набези и нападения. Отпуснатото му лице ти досажда с идеологически съображения. Най-дълбоките му чувства угаснаха почти мигновено. Да намаже дръжката с бързодействаща отрова, проникваща през кожата…

11. ПРЕСТЪПЕНА КЛЕТВА ЗА ВЯРНОСТ.

— Харесва ми тук, в покрайнините — каза Николай на убиеца. — Ти никога ли не си мислил да избягаш?

Убиецът се изсмя:

— Едно време бях пират. Четирийсет години ми бяха нужни, за да се прикрепя към този картел. Сам ли си, ти си просто парче месо, Ленг. Би трябвало да го знаеш.

— Но ти трябва да отхвърлиш тази обвързаност. Тя има някои неудобства. Не ти ли се иска да притежаваш свой звезден район и ти да диктуваш правилата на играта там?

— Говориш като идеолог — отвърна му убиецът. Върху ръцете протези меко проблясваха мониторите за биологична обратна връзка. — Аз дължа вярност на „Киотид Зайбацу“. Те владеят цялото това предградие. Дори моите ръце и крака са тяхна собственост.

— Аз съм собственикът на „Киотид Зайбацу“ — заяви Николай.

— О, така ли — изненада се убиецът. — Това променя нещата.