— Не, абсолютно никаква. Знам, че съм постъпил добре. Аз съм стар човек. Много по-стар, отколкото бих могъл да го понеса.
Изведнъж той почувства как нещо вътре в него рухва. Съзнанието му започна да се разпада, докато се плъзгаше към небитието. Внезапно осъзна, че не си спомня своите последни думи. С неимоверно напрягане все пак си ги припомни и ги изкрещя:
— Безсилието е свобода!
Той умря тържествуващ, а те склопиха очите му.
От сборника „Други светове“, изд. „Офир“, 1996