— Какво давате — им рекъл, — ако направя да не пада мостът, за да го поправите?
— Искай, брате, каквото искаш — отговорили те, — стига само да можем да го свържем, че да не пада.
Той попръскал съзиданото и камъните с вода и веднага мостът се заякчил и работниците го поправили. Тогава му дали много пари и го отпратили с хиляди благодарности.
Взел парите правдолюбецът и отишъл да излекува царската дъщеря. Стигнал до двореца и поръчал на стражите да кажат на царя, че е лекар — ако има някой нужда от него, да му обади.
— Скоро го повикайте — казал царят на стражите.
Отишли, повикали го и го довели при царя.
— Ти лекар ли си? — попитал го царят.
— Лекар съм, честити царю — отговорил правдолюбецът.
— Ами можеш ли да излекуваш дъщеря ми?
— Мога, честити царю, стига да искаш!
Завел го тогава царят при дъщеря си, правдолюбецът я полял с водата и тя веднага оздравяла. Дал му тогава царят големи богатства, дал му подаръци и го пратил да си ходи.
Натоварил всичко това правдолюбецът на два-три коня, дигнал парите под дървото и се върнал у дома си. Като го видял брат му, зачудил се и го разпитал как е оздравял и как е станал толкова богат. Разказал му правдолюбецът и му предложил да си разделят всичко по братски.
— Не — казал кривдолюбецът, — аз искам самичък да си спечеля, затова извади ми очите, па ще ида да се кача на онова дърво и да слушам дяволите.
— Не мога да вадя никому очите — казал правдолюбецът и си отишъл.
Кривдолюбецът, лаком за пари, още същата вечер се покатерил на дървото край реката. През нощта пак дошли дяволите. Те почнали да си приказват и най-сетне взели да се питат кой е обадил на правдолюбеца да се умие с водата от изворчето и да оздравее, да изкопае парите, да закрепи моста и да излекува царската дъщеря. Всички почнали да вдигат рамене и да се чудят. Най-сетне хвърлили вината върху едно дяволче.
— Ти си обадил — казвали му те, — ще те пребием от бой.
— Не съм — уверявало дяволчето, — не съм аз. Дяволите не вярвали. Хванали го да го набият с тояга по краката. Тъкмо го обърнали, то видяло кривдолюбеца на дървото и извикало:
— Стойте, братя, не ме бийте! Не съм аз, ами оня, дето стои хей там, горе на дървото, и подслушва.
Тогава всички погледнали нагоре и като видели лошия брат, спуснали се и го удушили.