Ленехан тръгна нататък. Паднаха няколко капки дъжд. Взе ги като предупреждение, обърна се към къщата, за да види дали не го наблюдава младата жена и забърза по пътя. Грижата и бързината го накараха да се задъха. Чу че го викат:
— Здравей, Кърли!
Обърна се, после продължи да тича. Преследваше го Линехан, държеше дъждобрана в ръка.
— Ей, Кърли!
Изравни се с него и погледна към лицето му. Не изразяваше нищо.
— Ами, заряза ли те?
Стигнаха до ъгъла на Ели Плейс. Без отговор. Кърли зави в ляво и тръгна по пресечката. Пълно сурово хладнокръвие. Линехан вървеше до приятеля си, едвам дишаше. Беше объркан и в гласа му се прокрадна нотка на страх.
— Няма ли да ни кажеш? Опита ли с нея?
Кърли се спря пред първата лампа и го изгледа. После с жест, протегна ръка към светлината, засмя се отвори шепата си. На светлината на лампата проблесна малка златна монета.