Ленехан забърза в същата посока. Паднаха няколко леки капчици дъжд. Той ги взе за предупреждение и като извърна поглед назад към къщата, в която бе влязла жената, за да види дали не го наблюдават, нетърпеливо изтича през улицата. Задъха се от безпокойство и от бързото тичане и извика:
— Ей, Корли!
Корли извърна глава, за да види кой го вика, сетне продължи да върви. Ленехан се втурна подир него, нагласяйки с една ръка мушамата през раменете си.
— Ей, Корли! — пак се провикна той.
Изравни се с приятеля си и се вгледа проницателно в лицето му. Нищо не можеше да разбере.
— Е — подзе той, — мина ли номерът?
Бяха стигнали до ъгъла на площад „Или“. Без да отговори, Корли рязко свърна по пресечката вляво. По лицето му бе изписана неумолима невъзмутимост. Ленехан продължаваше да крачи до своя приятел, дишайки тежко. Беше разстроен и в гласа му екна заплашителна нотка.
— Няма ли да кажеш? — рече той. — Опита ли поне?
Корли спря до първия фенер и мрачно се вгледа пред себе си. После тържествено протегна ръка към светлината, усмихна се и бавно я разтвори пред очите на своя сподвижник. В дланта му блестеше малка златна монета4.
4
Вероятно златна монета от 20 шилинга. Сумата е значителна (седмичната плата на Евелин е 7 шилинга!). Прави впечатление ефектното движение на образите: романтичната луна от началото на разказа се превръща в златна монета…