— Правдоподобно е — каза Хамс. — Изобщо, мис МакКарти, предлагам, да се запасяваме с провизии, винаги когато имаме възможност. При такива темпове на зареждането, ние ще изгубим максимум около половин час.
— Съгласна съм. Но се постарайте, да стане по-бързо.
Те се запътиха към следващата двойка жертви. Джордж трескаво съобразяваше. С МакКарти бе безполезно да се спори. С Хамс — май също. Впрочем, защо да не опита? Ако само убеди майора, то и Белис би се присъединила към тях. Това май е единствената им надежда.
— Хамс — каза той, — представяли ли сте си поне за миг, какво ни очаква, когато се върнем?
— Вие сами разбирате, че това не е в задълженията ми. И го предоставям на вас, техничарите.
— Не става за това, а за съвсем друго. Представете си, че вие сте шеф на такава група, като нашата, и не ние, а други четирима са попаднали в този организъм…
— Какво, какво? Нещо не разбирам…
Джордж търпеливо повтори отново всичко.
— Аха, разбирам. Е, и какво от това?
— Какво бихте заповядали вие?
Хамс се замисли само за миг.
— Ще предоставя съществото на биологическата секция. Какво друго мога да направя?
— А не ви ли се струва, че ще издадете заповед, веднага да се унищожи, като възможна опасност?
— Дявол да го вземе! Възможно е… О, не! Трябва да се направи по-ясно донесението. Ние се явяваме ценен образец и т.н. и т.н. Да се отнасят към нас внимателно…
— Добре — каза Джордж. — Да предположим, че подействува, е какво ще последва тогава? Зная, не ви влиза в задълженията, така ще кажа аз. С деветдесет процента сигурност твърдя, че в биологическата секция в нас ще видят възможно оръжие на врага. А това означава, че ще минем през разпит по всички правила и не се опитвам да гадая, какво ще стане.
— Майор Хамс — изкърца гласът на мис МакКарти. — Майстър ще бъде разстрелян за неблагонадеждност при първата възможност. Под страх от същото наказание ви забранявам да разговаряте с него!
— Прекрасно — развълнува се Джордж, — но тя не може да ви попречи да ме слушате. Та, Хамс, ще взимат проби. И то без да правят упойка. И накрая или ще ни унищожат или ще ни изпратят на най-далечния преден пост за следващи изследвания. Ние ще станем собственост на Федерацията, най-висша нейна тайна и от Службата за Безопасност никой няма да ни реабилитира, никой няма да си позволи да поеме такава отговорност и ние никога няма да се измъкнем от там. Ние наистина сме ценен образец, майоре. Но никой няма да има полза от нас, ако се върнем веднага в лагера. Ние можем да представляваме каквото си искаме голямо откритие, но дори да бяхме просто една искрица ново знание, пак щяхме да бъдем обявени за свръхсекретни и никога да не излезем от стените на Службата по Безопасност. Ако се надявате, че те ще могат да ви измъкнат от тази работа, то вие грешите. Тук няма да помогне присаждането на крак или ръка — тялото ви е разрушено, Хамс, с изключение на нервната система и очите. Ние ще може да имаме такова ново тяло, което сами си създадем. Ние трябва да останем тук и да си го създадем!
— Майор Хамс! — каза мис МакКарти. — Смятам, че напразно изгубихме прекалено много време. Започвайте да търсите нужните ни неща!
Миг Хамс мълча и общото им тяло не помръдна. После каза:
— Та, значи, трябва ни лист, клонче и няколко ягоди, нали? Или поне известно количество кал. Мис МакКарти, това ви го казвам неофициално… Позволете ми да ви запитам по един въпрос… преди да започнем работата. Мислите ли, че те ще ни припишат нещо, а? Нали знаете, как става това: един техничар казва едно, друг — друго. Разбирате ме, нали?
Джордж с безпокойство наблюдаваше крайника на МакКарти. Ръката ритмично се сгъваше и разгъваше и растеше пред очите му. Често пръстите се завираха в шумата по земята, късаха по тревичка или две, а понякога и цяло снопче.
— По това не мога да ви кажа нищо, майоре. Въпросът не се отнася по работата. Нашият дълг е да се върнем в лагера! Това е всичко, което следва да знаем.
— По тази точка съм съгласен с вас — отвърна Хамс. — При това ние нямаме никакъм избор, нали?
Джордж се съсредоточи на един от израстъците под тялото на чудовището и страсно пожела той да се превърне в ръка. Но изглежда бе започнал прекалено късно.
— Имаме избор — изрече той. — Трябва просто да продължим да съществуваме в този вид, в който се намираме сега. Дори Федерацията да удържи тази планета в течение на столетия, на нея все ще останат неизследвани места. И ние ще живеем в тях.
— Но — възрази Хамс, сякаш отговаряше на собствените си мисли, — човек не може просто така да скъса с цивилизацията?