Освен ако няма нещастни случаи.
Или убийства!
— Майор Хамс — казваше през това време МакКарти, — не карайте хората да ви се смеят. Защо се опитвате да ми напълните главата с разни глупости? Нали ако сте прави, то усилията ни ще са насочени в противоположни посоки и ще разкъсат това същество.
МакКарти за нищо не се досещаше. Е, да мисли каквото си ще, това ще я лиши от възможност да действува, а през това време и делението ще завърши… Не, така не става. Самият Джордж бе извън досега й, но какво ще стане с Белис? Нейният мозък и този на МакКарти се сближаваха…
Какво да прави? Ако предупреди по някакъв начин девойката, това означава да обясни и на МакКарти истинското положение. Но ако това я насочи по лъжлива следа…
Внезапно се досети, че няма никакво време. Ако той не греши и общуването се осъществява, благодарение на някаква физическа връзка, но тази връзка дълго няма да издържи. Поясът между двете двойки мозъци непрекъснато се увеличаваше. Той се реши.
— Вивиан! — повика я той.
— Какво има, Джордж?
— Чуй ме добре — започна да обеснява и усети облекчение. — Не ние обтягаме чудовището на разни страни, а то само се дели на части. То така се размножава. Ти и аз ще се окажем в едната половина, а Хамс и МакКарти в другата. Ако ни оставят на мира, всеки ще поеме накъдето му видят очите…
— О, колко се радвам!
Колко бе приятен гласа й!…
— Но може да ни се наложи да се бием. Това зависи само от тях. Така че, създавай ръка, Вивиан! Създавай ръка!
— Ще се опитам — отвърта тя неуверено. — Аз не знам…
Гласът на МакКарти заглуши нейните думи.
— Майор Хамс! Вие имате очи и затова ваш дълг е, да се погрижите, да не им дадем възможност да избягат. През това време ви съветвам и вие да си изградите ръка.
— Служа на Гражданската Безопасност! — отвърна Хамс.
Озадачен и до известна степен объркан, Джордж погледна надолу край своята наполовина оформена ръка. Почти вън оп полезрението му, под Хамсовия участък на тялото започна да избива масивен зародиш на ръка. Майорът явно бе работил тайно, като го бе крил под края на тялото… И този израстък бе къде по-развит от неговото творение.
— Ехе — изведнъж проговори Хамс. — Мис МакКарти, Майстър само ни е промивал мозъците. Виждате ли, ние с вас, не може да се окажем в една половина. Това просто не може да се случи! Ние сме на противоположните краища на това проклето нещо. Вие ще бъдете с Мис Белис, а аз с Майстър.
Чудовището явно вече си оформи елегантна талия. Нишките на гръбначния мозък се бяха опънали така, че между тях се забелязваши изтъняването.
— Добре — слабо изграка МакКарти. — Благодаря ви, Майор Хамс!
— Джордж! — сякаш някъде много отдалеч достигна до него изплашеният глас не Вивиан. — Какво да правя?
— Прави ръката си! — завика той.
Но отговор не последва.
IV
Джордж изпита истински ужас, като видя ръката на МакКарти да стиска острия камък и да се протяга над мехурчестата повърхност на чудовището. После тя се размаха и веднага злобно падна. Той успя да си помисли: „Господи! Още е къса. И е дясната й ръка. А освен това е по-далеч от мозъка на Вивиан, отколкото бе до моя“, и веднага съобрази, че няма как да помогне на девойката, преди онази фурия да удължи ръката си с недостигащите и няколко сантиметра. Делението бе на половината. Той още бе скован и можеше да се движи като сиамски близнак, т.е. да се върти около брат си.
Но ето че дойде и неговият ред. С крайчеца на очите си забеляза някакво рязко движение. Груба ръка се протегна към стеблата на очите му. Инстинктивно протегна своята ръка, хвана Хамс за китката и увисна на нея с отчаяна решителност.
Ръката на майора бе така мускулеста и почти два пъти по-голяма от неговата, че макар предимството на лоста да бе на негова страна, той не успя нито да я отблъсне, нито да я извие настрана. Единственото което успяваше да прави бе, да разклаща тази ръка нагоре надолу, като се старае да попада в такт с усилията на Хамс, така че ръката през цялото това време да минава край целта.
Мойорът започна да променя силата и ритъма и така се опитваше да го изненада. Палецът му закачи по едно време основата на едно от стеблата.
— Съжалявам, Майстър — каза той. — Аз лично не изпитвам към вас лоши чувства. И между нас да си остане, уф! МакКарти е ужасна и противна жена… Но, ъфф! едва не ви докопах! бедните духом нямат възможност да избират. Ахх! така виждам тази работа: ако сам не се погрижа за себе си, хррр… кой друг ще се погрижи? Уфф!…