Но това не бе вид паразитиране, а истинска симбиоза, при това на по-високо ниво, отколкото на всички планети, които Джордж бе посетил. Плененият организъм едновременно представлявал храна за съществото и мозък-пленник, който в собствен интерес го ръководеше при търсенето на нова храна или предупреждавал поробителя си за възникналите опасности. Ти ме води, а аз ще те храня! Това е така справедливо.
Той се приближи плътно до растението и го разгледа. Както и предполагаше, това бе обикновена трева и не представляваше никакъв интерес.
Тялото му се заизкачва по каменистия склон. Той знаеше, че възвишението е ниско, но от нивото на очите му, то изглеждаше невероятно висока. Не без труд се изкатери нагоре и пред него се разкри друга долчинка. Несъмнено така ще продължи без край. Въпросът бе, ще може ли някога да се измъкне от това състояние?
Джордж погледна сенките, предизвикани от ниското слънце. Тялото се движеше в посока северозапад и се отдалечаваше от лагера, до който имаше няколкостотин метра. Дори пълзешком с лекота би изминал това растояние… ако би пожелал да се върне.
Но тази мисъл предизвикваше в него безпокойство. Защо, сам не разбираше. И веднага му хрумна, че външния му вид никак не предизвиква представата за човек, попаднал в беда. Сега той изглежда като чудовището, което го бе погълнало и частично смляло, и заедно с него още няколко човека.
Нямаше никакво съмнение — окаже ли се в лагера, той веднага ще бъде разстрелян. Наистина, вместо автоматичните карабини, в ход биха могли да задействува наркотичен газ, но на това нямаше особена надежда.
Не, той бе направил верния избор. Най-добре е да се отдалечи от лагера, и то така, че спасителният отряд да не го намери. Бягай! Крий се в гората! Изучавай новото си тяло. Разбери как действува и какво може да се добие от него. Узнай дали другите са разделили твоята участ и може ли с тях да се свържеш.
За това ще отиде предостатъчно време, но очевидно е възможно.
II
Предисторията на срещата на Джордж Майстър с meisterii-та се свеждаше към следното.
В края на двадесет и третото столетие на нашата ера Галактиката се намираше в процес на колонизация от две враждуващи помежду си федерации. Първоначално конфликтът се изразявал в нападения на планети, стълкновения между флотите, бомбандировки и дребни сблъсквания. Но скоро този безсистемен способ на водене на войната станал немислим. Заводите произвеждали бойни роботи с трилиони. Растяли купищата боеприпаси, готови за пълно и взаимно унищожение. Навсякъде по границите на звездните системи бъкали от военни части на едната или другата страна в конфликта.
С такива мерки за сигурност планетите били застраховани от нахлуванията и всякакви други пречки за търговията, ако само на врага не се удавало да колонизира околните звездни системи и така да блокират поредния зародиш на неприятелската колонизация.
Темпът на живота през последните седем поколения стремително нараствал. Знанията се усвоявали по ускорен способ — чрез хапчета. Всички се женили рано и бясно раждали деца. И ако човек попадал в авангардна екологическа група, налагало му се да работи без никаква научна подготовка.
При освояването на новите планети с неизвестни форми на живот, най-разумно било да се започне с имунологични изследвания, разчетени за период поне на десет години и осъществявани от борда на херметично затворени станции. Едва след обуздаването на най-опасните бактерии и вируси бшло възможно внимателно и постепенно да се започва работа и изследвания в полеви условия. И чак след петдесет или около това години започвали да пристигат преселници.
Но нито едната, нито другата страна нямали време за това!
Само пет часа след кацането на групата на Майстър на планетата, фабрикаторите издигнали бараки за две хиляди шестотин двадесет и осем човека. А Майстър, Хамс, Белис и МакКарти тръгнали по дебелия слой пепел от изгорената почва от двигателите, право към най-близките растения. Заповядано им бе да се движат по спирала около лагера до растояние хиляда метра и да се върнат с образци, освен ако не ги погълне някое същество, прекалено голямо и лакомо, че да не обърне внимание на автоматичните им карабини.