Четири. Шест. Последваха три наведнъж, когато стадото се сби в купчина и така преодоля теснината между гората и стръмния бряг на реката. Последваха още две, които незнайно защо тръгнаха в паника обратно по следите си. И още четири, които се откъснаха от стадото…
Останалите се скриха във високата трева на върха на склона. Петнадесет животни бяха полегнали в нишка по изминатия дотук път.
Джордж се върна при първата жертва.
— Приседнете, Хамс — каза той. — Нека влезем под него, но така, че главата му да остане навън.
— Защо? — попита войника.
— Надявам се, че не искате, мозъка на животното да се окаже сред нас? Откъде да знаем, колко мозъка може да вмести тази твар. Ами ако се окаже, че тя предпочете нов мозък вместо някой от нашите? Но едва ли ще се отказва от нечия нервна система, ако ние се въздържим да поглъщаме и главата…
— О-ле-ле! — простена слабо Вивиан.
— Моля за извинение, мис Белис — с разкаяние произнесе Джордж. — Впрочем, всичко би било не така неприятно, ако не си давахте такава свобода на въображението. Е, не е като да има хранителни смукала или…
— Добре де — каза тя. — Само да не говорим за това, моля ви.
— Аз също мисля така — вмъкна се и Хамс. — Нужен е повече такт, Майстър. Нали така?
Упрека би възприен. Джордж съсредоточи вниманието си на тялото на животното, което се намираше сега отгоре над чудовището, между него и Хамс. То плавно потъваше в желатиновата плът и биваше обвивано в непрозрачен облак.
Когато то почти изчезна и главата се отдели от туловището, те се преместиха на следващото. Този път, по предложение на Джордж, те „захапаха“ едновременно две тела. И постепенно раздразнението изчезна нанякъде, те започнаха да се чувствуват радостни, весели и доволни. Ученият откри, че отново може да мисли последователно и да не изпуска важни логически звена.
Те се справяха с деветото или десетото животно и Джордж с упоение бе предоставил на въображението си да рисува сложната циркулационна система на чудовището, когато изведнъж МакКарти изведнъж наруши мълчанието:
— Аз намерих начин да се върнем в лагера по съвсем безопасен начин — изрече с обичайния си твърд начин. — Започваме незабавно!
Объркан и ужасен Джордж естреми поглед към мястото, където се намираше мозъка на МакКарти. Нещо влакнесто се подаваше от нейната страна, по нещо напомнящо (всъщност такова си и беше) карикатурна, но напълно оформена ръка. Пред очите му тя се протегна, напипа едно трънче и го измъкна.
— Майор Хамс! — каза МакКарти. — Нареждам ви, да намерите веднага следните предмети. Първо: повърхност годна за писане. Това може да бъде широк и светъл лист, достатъчно сух, но в никакъв случай чуплив. Или дърво, от което може да се свали част от кората. Второ: оцветяващо вещество. Например, някакви ягоди с подходящ сок. Всъщност и проста кал ще ни свърши същата работа. Трето: Клонче или парче тръстика за перо. Когато ме насочите към тези неща, аз ще напиша докладна, в която ще опиша бедственото ни положение. Вие ще я прочетете и ще ми посочите грешките, които ще поправя. Когато я изготвим, се връщаме в лагера през нощта и ще я поставим на видно място. После се отдалечаваме и когато докладната бъде прочетена, езлизаме отново. Майоре, започвайте!
— Е, какво пък… — отвърна майорът. — Работата е там, че… Аз предполагам, че вие сте намерили начен да държите перото, Мис МакКарти?
— Глупак такъв! — отсече тя. — Естествено! Аз направих ръка.
— Тогава съм съгласен. Е, да видим, какво има наоколо. Струва ми се, че в близката горичка…
Общото им тяло направи скок в посока гората.
Джордж се закова на място.
— Чакайте! — отчаяно заговори той. — Нека проявим мъничко благоразумие и първо свършим с храната, преди да тръгнем. Кой знае, кога отново ще ни се удаде отново да хванем свинско…
— Колко са големи тези същества, майоре? — запита МакКарти.
— Като ги преценявам на око, около шестдесет сантиметра дължина.
— И ние нагълтахме девет броя, нали?
— Около осем — каза Джордж. — Последните две, са изядени само наполовина.
— С други думи — пресметна МакКарти, — на всеки от нас се падат по две прасета. Разкошно. Съгласни ли сте, майоре?
— Грешите, мис МакКарти — възрази съвсем сериозно Джордж. — Вие пресмятате в човешките мащаби потребностите в храна, докато този организъм има съвсем друг начин на обмяна на веществата, а и масата му е три пъти по-голяма от нашите четири тела. Съдете сама, само двадесет часа след като ни погълна това същество изгладня. А по вашите замисли, то трябва да издържи до утре сутринта.