Братя Грим
Двамата братя
Живели някога двама братя. Единият бил майстор златар, а другият се прехранвал, като връзвал метли. Златарят бил много богат, но имал зло сърце, брат му бил сиромах, но бил честен и добър човек. Той имал двама синове, които си приличали като две капки вода. От време на време те ходели при богатия си чичо, където им давали да изядат остатъците от храната.
Веднъж сиромахът отишъл в гората за пръчки и видял там една птица, която била цялата златна. Сиромахът хвърлил камък по нея и я улучил. Ала птицата отлетяла и само едно златно перо паднало на земята. Сиромахът взел перото и го занесъл на брат си.
— Да, това е истинско злато — казал златарят и платил на бедния си брат много пари за перото. Но понеже бил алчен, поискал да притежава и самата птица.
Тогава сиромахът отишъл отново в гората и видял златната птица, кацнала на едно дърво. Хвърлил камък по нея и този път успял да я убие. Занесъл я на брат си, а той му дал цяла торба със злато. „Сега ще имам от какво да живея“ — помислил си сиромахът и си отишъл.
Ала златарят бил много хитър, той добре знаел що за птица е това. Извикал жена си и й рекъл:
— Искам да опечеш птицата и внимавай нищо да не се загуби от нея.
Птицата била вълшебна и който изядял сърцето и черния дроб, всяка сутрин щял да намира злато под възглавницата си.
Жената оскубала птицата, нанизала я на шиш и започнала да я пече. Случило се така, че се наложило да излезе от кухнята, а в това време дошли синовете на сиромаха, видели шиша и го преобърнали един-два пъти. Тогава от птицата изпаднали две парченца и едното момче казало:
— Много съм гладен. Хайде да изядем тези парченца, никой няма да забележи.
Взели парченцата, изяли ги, а в това време жената на златаря се върнала и ги видяла.
— Какво ядете?
— Две парченца от птицата, те изпаднаха от нея — отговорили те.
— Та това са били сърцето и черният дроб! — извикала жената и цялата затреперела от страх. И за да не забележи нищо мъжът й, заклала един петел, взела сърцето и черния дроб и ги сложила в златната птица. Когато се изпекла, тя я дала на мъжа си да я изяде.
На другата сутрин златарят се събудил и мушнал ръката си под възглавницата, ала нищо не намерил.
А децата така и не разбрали откъде им е дошло това щастие. Като се събудили и станали, нещо със звън паднало на пода. Това били две златни монети. Те ги взели и ги занесли на баща си. Когато и на следващата сутрин намерили две златни монети, сиромахът отишъл при брат си и му разказал тази странна история. Златарят веднага се сетил каква е работата и понеже бил жесток и завистлив, казал на брат си:
— У децата ти се е вселила зла сила. Не бива да взимаш златото, а децата заведи в гората, защото злата сила може и теб да вкара в беда.
Колкото и да му било мъчно, бащата се страхувал от дявола и сторил така, както го научил брат му. Завел децата далеч навътре в гората и ги оставил.
Дълго се лутали те в гората, без да намерят пътя за вкъщи. Накрая срещнали един ловец. На него му дожаляло за тях и ги взел със себе си. Станал им като роден баща, грижел се за тях с любов и ги научил да ловуват.
Минало много време. Един ден двамата братя казали на ловеца, че вече са се научили на всичко и че искат да тръгнат по широкия свят. Той се съгласил. Дал им по една хубава пушка, по едно куче и един остър нож и рекъл:
— Ако някога се наложи да се разделите, забийте ножа в някое дърво на кръстопът. Така всеки от вас ще може да узнае за съдбата на другия. Докато сте живи, ножът ще блести като сега, умре ли някой от вас, той ще се покрие с ръжда.
Тръгнали двамата братя на път. Вървели дълго и накрая огладнели.
— Трябва да застреляме някое животно или птица, иначе ще умрем от глад — казал единият.
Заредил той пушката си и се огледал наоколо. Изведнъж от храсталака изскочил заек. Ловецът се прицелил, а заекът закрещял:
— Не ме застрелвай, ловецо. Ако ме пощадиш, ще ти дам две зайчета.
После се шмугнал в храстите и след миг се появил отново с две малки зайчета. Ала те били толкова сладки и така весело си играели, че ловецът не можал да се реши да ги убие. Двамата продължили пътя си, а зайчетата тръгнали след тях.
Скоро братята видели една лисица. Поискали да я убият, но тя жално извикала:
— Моля ви, не ме убивайте! Ще ви дам две лисичета.
Донесла им две малки лисичета, но на ловците им домъчняло да ги убият. Лисичетата се присъединили към зайчетата и тръгнали след ловците. Тогава от храстите изскочил вълк. Те се прицелили в него, а той закрещял:
— Не ме убивайте! Ще ви дам две малки вълчета!
Ловците пощадили вълчетата, както сторили и с другите животни, и те също тръгнали с тях. После се появила една мечка. Тя също помолила ловците да пощадят живота й и им обещала две малки мечета, но ловците не искали да ги убиват. Малките мечета останали с тях и всички заедно продължили нататък. И ето че на пътя застанал голям лъв и тръснал грива. Ловците не се изплашили и се прицелили в него, а лъвът казал: