Отидохме, разбира се и се заприказвахме сладко. Флиртувахме един с друг като зайци и не усетихме кога стана обяд. Хапнахме по един джоб, а привечер едновременно затворихме магазините. Мацето бе много секси, аз му бях страшно навит и за да не губим време, се метнахме в едно такси и кацнахме в моята гарсониера. Какво правихме нея вечер си е наша работа, но трябва да призная, че това момиче ме накара да се почувствам върховно. Когато я изпращах до спирката на тролея, край нас мина един от тия дългите кадилаци и моето момиче радостно плесна с ръце:
— Ей, с тая кола миналата неделя се возих!
— Че къде си ходила с такъв автобус? — не проумях аз.
— А, никъде. До гражданското и оттам до ресторанта! Нали знаеш, на сватба всеки гледа да се изфука!
— Кой, брат ти или сестра ти се ожени?
— Не, бе! Аз се омъжих! Да знаеш само каква супер булка бях с дългата рокля! Същинска кукла Барби! Без майтап!
Спрях на едно място като цапардосан:
— Миналата неделя си се омъжила?
— Да! — най-спокойно отвърна тя — Какво си ме зяпнал? Да не ме е сгазил влак, като съм омъжена?
— А меденият месец? А мъжът ти? Да не е моряк случайно? — опитвах се да си обясня всичко.
— Какъв меден месец, какъв моряк?! — отряза ме тя — Какви са тия глупости? Мъжът ми е ченге и довечера ще се прибере от работа. По цял ден дебне горките шофьори да изкара някой лев от глобите. Събираме за апартамент!
Сякаш някой ме ритна между краката. Извадих колкото пари имах в джоба си, хвърлих ги в краката й, и я зарязах сама на тротоара. Като насън се прибрах в гарсониерата. Имах една бутилка водка за гости, изпих я на два пъти и заспах като умрял. Оттогава взех да губя кураж и за да не губя форма, започнах да пия. Знаете как става — отначало малко, а после — без мярка. С всеки изминал ден все повече се пропивах и заприличвах на двамата литовци. Една мрачна вечер през ноември така се бях насмукал, че от отчаяние взех, та се обадих по мобифона на Алекс. Какви бръмбари ми бяха влезли в главата не знам, но му надрънках куп глупости. Почне ли един мъж да се самосъжалява, значи е стигнал дъното, а от там насетне защо да живее? Просто няма смисъл! Казах, че в скоро време ще си сложа въжето и приключих разговора. На другия ден почти не помнех какви съм ги плещил. Обаче след три дни се прибирам след работа и какво да видя — пред входната врата, седнали на чантите си Игор и Алекс отпиват от бутилка водка, а встрани на стъпалата се кипри червенокоса и луничава, зеленоока като котка мадама. От километър личи, че е рускиня, а от луната се вижда, че е курветина. Поканих ги вкъщи и питам какво ги води насам.
— Ще те женим! — твърдо отсече Алекс, а Игор потвърди с кимване на глава.
— Вие българите сте слаби хора! На пиене не държите, като нямате гадже налитате да се бесите, а животът е само един! Вярно, лъжа е нашият живот, но какво да се прави, поне да се държим като мъже! Абе какво да говорим, ето я Оля, тя е твоето момиче! Утре ще ви оженим и ще ви свършат проблемите! Никакви въпроси, от утре започвате нов живот! А ние ще останем един месец на море! К’во като идва зимата?!