Двамата просяци

Роберт ван Хюлик Двамата просяци

Историята е за това, как веднъж съдията Ди закъснява за семейната вечеря, посветена на Празника на фенерите — тържеството, с което в Китай приключва многодневното честване на Новата година. В този ден се приготвя интимна семейна вечеря, по време на която жените в домакинството влизат във връзка с оракула и го питат какво ще им донесе годината. Събитията се разиграват в град Пуян, добре познат на читателите от романа „Скелет под камбаната“. В глава IX на този роман става дума за бохема Луо, колега на съдията Ди, магистрат на съседния окръг Цинхуа. За него се споменава и в настоящия разказ, съдържащ печалната участ на двама просяци.

Когато си тръгна и последният посетител, съдията Ди се облегна в креслото си с въздишка на облекчение. Той хвърли уморен поглед към градината в задния двор. Вечерният мрак вече бе започнал да се сгъстява, а тримата му малки синове все още играеха между храстите. Те окачваха по клоните запалени фенери, украсени с образите на Осмината безсмъртни1.

Беше петнайсетият ден от Първия месец, Празникът на фенерите. Хората окачваха в къщите си и около тях пъстри фенери, най-разнообразни по размер и форма. Целият град тънеше в ярка многоцветна феерия. Откъм парка отвъд стената на градината до съдията долитаха веселите възгласи на шумното множество. През целия следобед в резиденцията му, разположена в задния двор на съдилището, пристигаха да изкажат поздравленията си по случай знаменателния ден видни граждани на Пуян — процъфтяващия окръг, в който Ди от една година беше съдия.

Съдията отмести назад черната шапка с дълги уши и прокара длан през лицето си. Не беше свикнал да пие толкова вино през деня и се чувстваше леко замаян. Наведе се към масата и взе от вазата една голяма бяла роза. Смяташе се, че миризмата й намалявала въздействието на алкохола. Вдъхна дълбоко свежия ароматна цветето и си помисли, че последният посетител, старейшината на гилдията на ковачите Лин, наистина бе злоупотребил с гостоприемството му. Този човек като че залепна за стола! А съдията трябваше да се преоблече и да се поосвежи, преди да се яви в покоите на трите си съпруги, които сега ръководеха приготовленията за празничната семейна вечеря.

В градината отвън кънтяха весели детски гласчета. Съдията погледна натам и видя, че двете му по-големи момчета се мъчат да достигнат един голям цветен фенер.

— Хайде, прибирайте се и се изкъпете — подвикна им той.

— Акуей иска да вземе този хубав фенер, който направихме ние с кака — възмутено извика най-голямото момче.

Съдията се канеше да повтори нареждането, когато с крайчеца на окото зърна, че вратата в дъното на хола се отваря. Тътрузейки нозе, влезе довереният му съветник сержант Хун. Като видя колко бледен и уморен изглежда старият човек, съдията побърза да каже:

— Седни и изпий чаша чай, Хун. Съжалявам, че днес се наложи да ти оставя цялата текуща работа в съдилището. Мислех, след като си тръгнат гостите, да ида в канцеларията и да поработя, но майстор Лин се забрави. Тръгна си едва преди няколко минути.

— Нямаше нищо особено, господарю — рече сержантът, докато наливаше чай за съдията и за себе си. Трудно беше само да накарам чиновниците да не се разсейват. Празничното настроение бе завладяло и тях.

Седна и засърба чая, като внимателно повдигаше оределите си сиви мустаци с палеца на лявата ръка.

— Е, нали днес е Празникът на фенерите! — каза съдията и върна бялата роза на мястото й. — Щом като не е пристигнало съобщение за някой спешен случай, нека и ние поне веднъж да се поотпуснем.

Сержант Хун поклати глава.

— Точно преди обяд, господарю, в канцеларията дойде надзорникът на Северния квартал и съобщи за едно произшествие. Някакъв стар просяк паднал в дълбок канал край една затънтена уличка недалеч от дома на майстор Лин. Главата му вероятно се е ударила о остър камък на дъното и той умрял. Регистраторът на смъртните случаи направи оглед на тялото и подписа удостоверението за смърт при злополука. Клетникът беше облечен само в една оръфана роба, нямаше дори шапка на главата си и сивите му коси висяха неприбрани. Единият му крак е сакат. Сигурно се е препънал и е паднал в канала, когато призори е отивал да проси. Шън Ба, старейшината на просяшката гилдия, не можа да го разпознае. Нещастникът навярно е пристигнал в града от околностите, като се е надявал да събере нещичко по време на празника. Ако не се яви никой да прибере трупа, утре ще трябва да го изгорим.

Съдията Ди погледна към най-големия си син, който влачеше един стол между колоните, заместващи предната стена на хола, и подвикна:

1

Осмината безсмъртни образуват една от най-популярните групи божества в китайската митология и често са обект на художествено пресъздаване. Те олицетворяват обществото в напречен разрез: от богат до беден, от старец до младеж и прочее. В настоящия разказ става дума за един от тях — Ли Тиегуай (в превод: Ли с желязната тояга), като съдбата му е описана в един от многото митологични варианти. — Б.пр.