На шестия ден гладът отново започнал да мъчи шивача, а на седмия ден той не можел да се изправи на краката си. Тогава обущарят му казал:
— Готов съм да те съжаля и да ти дам още едно парче хляб, но за това ще ти взема и другото око.
Замислил се шивачът и разбрал колко нехаен е бил, като е разчитал само на късмета си, и казал на обущаря:
— Прави с мен каквото искаш, ала помисли и за това, че някой ден и ти можеш да изпаднеш в беда. Аз винаги делях с теб всичко, което имах, а ти искаш да ми вземеш единственото око. Ти знаеш, че тогава ще трябва да изоставя занаята си и да тръгна по пътищата, за да прося милостиня. Моля те, съжали се над мен!
Обущарят го изслушал, но нищо не отговорил. Извадил ножа си и избол лявото му око.
После му дал парче хляб, подал му края на една пръчка и го повел след себе си.
На залез-слънце двамата стигнали края на гората. Там се издигала бесилка. Обущарят оставил шивача под бесилката и продължил нататък сам. Измъчен от болка, глад и умора, нещастният шивач заспал под бесилката и спал там чак до сутринта. На разсъмване се събудил от студ и тъй като бил сляп, дълго не можал да разбере къде се намира.
На бесилката висели двама разбойници, а на главата на всеки от тях била кацнала врана. Единият обесен казал на другия:
— Спиш ли, братко?
— Не, не мога да заспя — отвърнал другият.
— Искам да ти кажа — продължил първият, — че росата, която през нощта се стичаше от напречната греда на бесилката, има чудесно свойство — възвръща зрението на слепите, трябва само да си умият очите с нея. За съжаление на никого от слепите това дори не му минава през ум.
Щом чул за чудодейната роса, шивачът извадил кърпичка от джоба си, напоил я с роса и си изтрил очите. В същия миг той видял как слънцето се показало иззад планината, как осветило в далечината огромния царски град със здрави порти и стотици кули, как заблестели на островръхите покриви златни шпилове и златни ябълки. Шивачът извадил от джоба си игла и се опитал да вдене конец в ушенцето й. Успял и сърцето му заподскачало от радост. После той метнал през рамо празния си чувал и продължил по пътя, като весело си подсвирквал.
Скоро шивачът видял младо жребче, което тичало из полето. Хванал го за гривата и понечил да го възседне, за да стигне по-бързо до града.
— Мили шивачо — казало жребчето, — пусни ме, аз съм още младо. Даже и толкова слаб човек като теб може да ми прекърши гърба. Пусни ме да потичам още на свобода. Един ден ще те възнаградя за това.
— Е, добре — отвърнал шивачът, — ще те пусна. Ти наистина още не си събрало сили.
Шивачът го шибнал леко със сухата си пръчка за довиждане, а жребчето весело се понесло из полето.
А да знаете на шивача колко му се искало да похапне. От предишния ден не бил ял нищо. Видял слънцето, видял тревата, а в устата си нямал и трошица хляб.
— Ще изям първото нещо, което видя и става за ядене — казал си той.
И ето че видял един щъркел, който крачел важно по ливадата.
— Стой! — извикал шивачът и го хванал за единия крак. — Не знам дали месото ти е вкусно или не, но съм толкова гладен, че ей сега ще ти откъсна главата, ще те изпека на огън и ще те изям!
— Не ме убивай — казал щъркелът. — Ако ме пощадиш, един ден ще ти се отплатя за това.
Шивачът помислил малко и рекъл:
— Е, добре, дългокраки приятелю, ще те пощадя.
Щъркелът подвил дългите си нозе, издигнал се нагоре и отлетял.
„И все пак какво да правя — помислил си шивачът. — Все повече и повече ми се иска да ям. Но ако срещна по пътя нещо подходящо, непременно ще го изям.“
Изведнъж той съзрял едно езеро. В езерото плували две патета.
— Точно вие ми трябвате — казал шивачът и уловил едното. Тъкмо се канел да му пререже шията, когато иззад камъша излетяла старата патица със силни крясъци и започнала да се моли на шивача да се смили над бедните й дечица.
— Ах — казала тя, — помисли си колко тежко щеше да й бъде на майка ти, ако някой ти прережеше гърлото пред очите й!
— Добре, няма да докосна децата ти — рекъл добродушният шивач и пуснал патето във водата.
Накрая той видял край пътя старо хралупато дърво. От хралупите от време на време излитали диви пчели.
— А ето и награда за добрината ми! — зарадвал се шивачът. — Сега ще си похапна мед.
Ала в този миг от кошера излетяла пчелата майка, зажужала страшно и проговорила:
— Ако само докоснеш рояка и разрушиш кошера, ще забием в тялото ти десетки хиляди остри жила — все едно че ще те бодат с нагорещени игли. По-добре ни остави на мира и си върви по пътя, а когато дойде време, ние също ще ти сторим добро за това.